Вяра Иванова
Ех, мъже… Всеки един от тях е като истинска загадка. Като кутия с най-различни видове бонбони - просто не знаеш на какъв ще попаднеш.
Но винаги попадаме на някакъв, добър или лош, сладък или горчив. Или пък от онези в станиолчето, които никой не иска да изяде.
Мисълта ми е, че за всеки влак си има пътници и както хората обичат да казват - “Боклукът за една е съкровище за друга”.
Та, аз седнах и се замислих как в живота си срещаме много и най-различни мъже, но винаги, ама абсолютно винаги, в сърцето, душата, мислите и аурата ни, остава един по-специален, който си стои там и просто отказва да си тръгне.
Точно както дупето ти отказва да си тръгне от теб и цял живот ходи подире ти. Така и този специален мъж остава завинаги в някое кътче от твоето сърце.
Той може да е бил силна любов, първа любов, първият истински задник, който e разбил сърцето ти.
Не е от значение точно каква функция е изпълнявал в твоя свят, важното е, че не иска да си тръгне, а това може да бъде адски досадно или пък адски вдъхновяващо.
Аз смятам, че в този случай трябва да изберем опцията с вдъхновението и да почерпим колкото се може повече опит и уроци от “задниците” в живота ни. А те най-общо са три основни типа:
Менторът
Това е онзи “задник”, от който научи много повече, отколкото искаш да си признаеш. Той дойде в живота ти с куп уроци и беше като истински учител. Помогна ти да разбереш коя си, какво искаш и как да го постигнеш.
Мечтаният
Той е “задникът”, който никога не беше напълно твой и това го направи вечен в паметта ти. Той е като топла юлска вечер - толкова вълшебен, толкова чакан и толкова бързо отлитащ.
Злият
Той е задникът (нарочно без кавички), който разби сърцето ти на хиляди парченца, но все пак намери мястото си там и те тормози до ден днешен. Той е неизменната част от живота на всяко пораснало момиче - човекът, за който плака нощи наред, но в крайна сметка те направи по-силна.
Общото между всички тях е, че вече не са в живота ти. Няма значение дали ги няма отдавна или от няколко дни. Те са си тръгнали от ежедневието, вече нямате общ път, но имате общи спомени и общи уроци, а те са ценни.
И трябва да ги цените. Точно както цените всяка част от своето тяло, включително и дупето.
Прочетете още:
- Ненормална съм, мрънкам и не знам какво искам
- Голямата любов не съществува
- Българките знаят защо
- Всички жени са откачалки!
