Един хубав, зимен ден завалял сняг и хиляди бели, пухкави снежинки се понесли в небето, носени от нежния зимен вятър. Две то тях, които били близо една до друга, се заговорили.
– Откога мечтая да полетя! Толкова е прекрасно да се рееш във въздуха и да почувстваш свободата! – казала първата.
– Как ли не! – смъмрила я другата снежинка. – На това ли викаш летене? Ние не летим, ние падаме надолу и това не е никак прекрасно...
След малко първата отново проговорила:
– Ах, толкова е красиво, че след малко ще се докоснем до земята! Ще станем част от снежното пухкаво покривало на земята. Ще блестим и ще радваме децата. Които ще правят снежни топки и човеци и ще огласят света със смеха си.
– Ти съвсем обезумя! – възкликнала възмутена другата. – Каква красота виждаш в това, че ние летим към своята гибел?! След малко ще станем част от калния сняг, който всички ще тъпчат. Децата ще ни размажат с калните си обувки и така ще срещнем смъртта си.
– Но ние ще се стопим! Ще се понесем и ще се влеем в някоя река, а после – в морето, където ще станем част от земния безкрай. Така ще живеем вечно.
– О, не, когато се разтопим, ние ще изчезнем завинаги. Но не и преди да сме се измъчили от всички кални обувки, лопати и какво ли не, което ще ни стъпче и смаже на мига!
Така завършил разговорът между двете снежинки. После всяка от тях се понесла в различна посока, за да посрещне съдбата, която сама си е избрала.
Прочетете още:
- Притча: „Съдбата трябва да се приеме, а не да се променя“
- Притча за разликата между страстта, любовта и обичта
- Коя е тайната на семейното щастие: в тази мъдра притча е скрит отговорът
- Мъдра притча: как да задържим тези, които обичаме
- Притча: Не получих нищо от това, за което молих...
