Алексей Бъчев
Здравейте Ивинела и Алексей,
Изчетох „Животът може да е чудо” с огромна наслада и широка усмивка. „Попих” и всички статии на Алексей, които успях да намеря в интернет-пространството.
Вие наистина сте чудодейци.
Моля ви, орисайте моето малко момче да говори!
Той е на три и половина години и има проблем с говора. Не иска или не може да говори разбираемо.
Между другото, много ме впечатли една статия на Алексей, че сами вкарваме децата си в матрицата и как само чрез размяна на резултатите на "двойкаджиите" и "отличниците", накрая първите също стават отличници, просто защото техните учители не са били предубедени.
И аз така: откакто започнах да оправдавам детето си, че не е много по говоренето (пред други хора, когато го питат нещо, а той не отговаря или се скрива), всички го възприемат по този начин – просто като мълчалив.
В действителност той всъщност е много бъбрив, но говори на "космически", както го наричам, понеже никой нищо не разбира.
От няколко месеца бележи голям напредък, тъй като е започнал да комуникира с прости разбираеми заповедни изречения, състоящи се от 1, 2 или най-много 3 думички (с усилие) и успява да ни изкомандва на момента какво точно желае.
Всичко друго му е ОК (смея се, като чета как звучи това изречение). Много е див (психомоторно оживен, както се изрази един колега на Алексей, но не в съвсем положтелния смисъл), игрив, ходи на ясла, разбира всичко, знае много думи, но „не може още да сваля мацките”, защото то чар, чар, ама и думи си трябват.
Миналата година с мъжа ми се гмурнахме надълбоко в матрицата, при което различни видове специалисти започнаха да ни натискат главите под водата, за да не можем да си поемем въздух, уж в ролята на "спасители", а аз почти загубих разсъдъка и вярата си във всичко и по-лошо - в детето си. Трудно оцеляхме, но тази година, макар и все още шепнешком, успявам да кажа "Майната им". Останахме само с логопеда, с който така да се каже „работим над проблема” вече година и половина.
Той ни дава кураж и казва, че с много „работа”, упражнения и повторения всичко ще си дойде на мястото. И така: аз постоянно му говоря, питам го как е било в яслата, с кого си е играл и т.н., а той мълчи и ми се усмихва. А понякога и аз мълча - в знак на солидарност и си говорим безмълвно.
Знам, че детето ми ще проговори. Но нямам търпение. А и като се замисля как ще се справи с предизвикателството, което му предстои - детска градина и напълно нови хора, обстановки и занимания - при това учебни, и как ще трябва не само да говори с изречения, да отговаря, разказва и т.н., направо спирам да мисля, защото не мога да го измисля. За да го приемат в тази ясла, приложих една от техниките, които Ивинела е споделила в „Животът може да е чудо” – с невидим текст на гърба на формуляра. Сега обаче не мога да се сетя какво да правя. И си признавам, че често се случва да въздишам и да се усмихвам замечтано, когато чуя дечицата на неговата възраст да си говорят, да се карат, да се обясняват с майките си, да задават много въпроси и да отговарят умно. Просто защото искам и аз да си поговоря с него, да ми разкаже как е било в градината, какво го е ядосало, къде иска да отидем, кое момиче си харесва...
Моля Ви, орисайте го да проговори, но не на "космически", а на родния му български.
Или ми дайте подсказка как да му се случат целите изречения и комуникацията с нас и другите.
Има и друг проблем – понякога демонстрира невероятни истерии и тръшкане. Но и без друго се получи по-дълго, отколкото исках да Ви занимая, така че спирам. Извинете ме!
С най-искрени чувства
*Писмото е публикувано със съкращения.
* * *
Здравейте,
Вашият син веднага ми стана много симпатичен и се чудя дали да не го поканя за мой асистент. Една от любимите и много ефективни техники напоследък се оказва говоренето на „тарабарски”, както го наричаме на курсовете.
Това е неразбираем (за другите) език, който обаче изглежда е много добре възприеман на вселенско ниво. Възможно е и вашият син да е един малък хитър магьосник под прикритие и да употребява, ако не същия, то вероятно някой диалект на този таен „космически” (както го наричате) език за своя полза.
Малко по-сериозно, искам да ви попитам, освен че сте карали детето си да говори на „човешки”, вие пробвали ли сте да общувате с него на неговия език? Вероятно, понеже вие (и специалистите) не го разбирате и в обществото не е прието да се комуникира така, сте сметнали неговия начин на изразяване не само за проблемен, но и за безсмислен, макар да е очевидно, че за детето ви има смисъл, а и едва ли за него е проблем. Не се сещам точно откъде, но в съзнанието ми се върти сцена от филм, в който „индианец” и „бял човек” се опитват да комуникират.
Вашата ситуация е подобна. За съжаление, положението на сина ви е това на „индианеца”, нападнат от „белолики” в опит да го „цивилизоват” – разбира се, непременно според техния модел. С това не искам да кажа, че трябва да оставите детето си да „говори” неразбираемо за цял живот. Това всъщност е невъзможно – в някакъв момент то ще започне да комуникира по общоприетия начин. Въпросът е кога ще отслабнат съпротивителните му сили.
Възможно е тези истерични тръшкания на детето, за които споменавате в края на писмото, да са именно вид защитна реакция на неговия свят, чийто външен символ е езикът и опит за отпор, който то се опитва да окаже срещу атаката за „опитомяването” му. Това, което бих ви препоръчал, е следното. Излезте от „играта”.
Купете си кутия обикновен локум, разделете на половинки парчетата вътре и всяка вечер, когато слагате детето да спи, изяждайте по една локумена половинка. Ако иска детето, давайте и на него. В допълнение, нарисувайте с молив на един лист мегафон и напишете в него BG (на латиница), а когато комуникацията започне да се отваря, изтрийте тези букви и ги сменете с български (БГ). Листа скрийте някъде в стаята сред вещите на детето.
А аз лично, най-малкото от любопитство, бих си направил тетрадка-речник (по българо-космически), бих записвал „думите”, които детето употребява за различни неща и бих се опитвал да ги произнасям по неговия начин, като търся одобрението му дали се справям добре. Това може да се превърне в чудесна забавна игра и да му помогне да се отпусне, да се почувства разбрано и в безопасност и само да започне да желае да учи от своя страна вашия „нормален” език.
Постепенно, понеже средата е такава, той ще измести „космическия”. А някой ден, може би, голямото ви вече момче ще се запише на курс при мен да се учи пак да говори на забравения роден космически, за да се измъкне от матрицата, която всъщност най-успешно ни манипулира и държи чрез кодировките на езика...
Поздрави, Алексей
Припомнете си още:
Превърнах се в недоволно чудовище
Искам съпругът ми да промени мисленето си
Дали е правилно да се смея в болестта си?
Думата, която най-добре ме описва, е... скучна
Съпругът ми почина и много ми липсва
