Oскъдната информация за вида на българските жени през средните векове достига до нас под формата на увредени църковни стенописи, икони, както и фрагментарно запазени останки от одежди, открити в средновековни некрополи и гробници.
Столетията, прекарани под османска власт, изтрили много от останките на миналото и оставили на историците възможността да правят основно предположения за вида на хората от Второто българско царство, пишат от Българска история.
►Пелагия Видинска - българската Коко Шанел или модната диктаторка на Царство България
До неотдавна средновековният костюм на българите бе обект само на несигурни догадки от страна на историческата общност. Чрез работата на упорити изследователи вече разполагаме със значително повече данни относно начина, по който са изглеждали различните български обществени прослойки.
Според изследователите, средновековните знатни българи са се обличали не по-малко пищно от византийските и западните аристократи, а дрехите на обикновените хора не са се изчерпвали с една конопена риза. Нещо повече – облеклото на всички обществени слоеве се отличава с изключително разнообразие както на моделите, така и на украсата и трудно се подлага на категоризиране.
Неяснотите около облеклото на средновековните българи са все още значителни, но са дори още по-големи, ако кръгът се стесни до облеклото на жените.
Относително малкият брой и увреден вид на оцелели изображения на средновековната българска жена не предоставят на изследователите полето за изява, които дават по-често срещаните мъжки изображения, но въпреки това сведенията са достатъчни.
►Как са се хранели българите преди 1920-та, за да са в добра форма
В общи линии женският костюм се вписва в следните елементи: риза, туника, рокля, наметало, характерна украса за главата, носена от жените от всички съсловия и обувки, чийто вид все още е обект на спекулации, поради изключително редките изображения, способни да ни дадат информация за тях.
Определени мотиви, като например някои от украсите за глава, са уникални и специфични само за земите на българското царство и не се срещат в съседните държави.
Особено пищен и изящен бил женският аристократичен костюм. Преобладавали златотъканите тъкани с богата декорация като извезани медальони и бисери.
Болярките се кичели с много скъпи начелници — целите от злато и скъпоценни камъни. Широко разпространени били обеци, наушници, пръстени огърлици, гривни и медальони, изработени от злато, скъпоценни камъни и емайл.
Битът е определящият елемент в облеклото още от времената на прабългарите, които като номади са носили облекло, удобно за езда. Жените и мъжете са имали сходно облекло, но и тогава представителките на нежния пол са били суетни и по дрехите си са закачали гребенчета и огледалца, разказва дизайнерката и докторант по средновековна археология Калина Атанасова пред БНР.
Кафтаните, както наричат роклите за мъже, са облекло, използвано в миналото и от жените в номадските племена, каквито са прабългарите и куманите, защото тези одежди са удобни за езда, добавя Атанасова.
Говорим си за...
През следващите векове обаче дамското облекло се развива – става по-пищно и българските царици и принцеси не отстъпват по нищо на посестримите си от Западна Европа и Византия, но имат своята уникалност в украсата, която са слагали на главите си.
Характерни са естествените материали. Украшенията са били с богата, ръчно направена украса, а пищността е била задължителна - колкото повече материали и материи са се смесвали, толкова нещо се е смятало за по-красиво.
Забражденията, които покриват женските коси, са характерни за Средновековието. "Жената трябва да покрива косата си, от една страна, защото косата съблазнява, а от друга – защото се смята, че лесно се поддава на лоши магии. За жените, тъй като раждат деца, е много по-важно, отколкото за мъжете, да бъдат предпазени от уроки." – разказва дизайнерката.
Българките от Средновековието са носили и много красиви шапки, които представлявали нещо като обърнат пресечен конус. В основата им е имало венец, който се правил от скъпи материали – нещо като диадема, която е от злато и скъпоценни камъни при по-богатите, а при по-бедните – от медни и месингови пластинки, но пак изработени много красиво и богато гравирани.
Отстрани се слагали обеци, които били толкова големи и тежки, че са висели на шапката. Това са наушници. Дори и по-бедните са слагали такива, просто са били от по-евтини материали.
Украсяването на женското тяло винаги е започвало от главата.
Хората от простолюдието носели обикновено дрехи направени от овчи кожи. Кройката на облеклото при мъжете била проста, а материалът, от които се шиели дрехите — груб.
Жените от народа обаче носели красиви, макар и семпли дрехи. Най-хубави били дрехите им за празник. Празничната одежда представлявала дълга ленена риза, която покривала и глезените. Нормите на приличието и християнската религия изисквали дрехата да е направена така, че да не показва заобленостите на тялото под нея. Около шията женската дреха била набрана и украсена с шевица от разноцветни конци. Ръкавите били тесни и се закопчавали с копчета.
Жените не се препасвали за разлика от мъжете. В тяхното облекло преобладавали най-различни цветове – наситени и пъстри.
Обеците и копчетата, които носели бедните българки, имали сравнително проста форма и били изработени от мед, бронз, желязо и оцветена стъклена маса.
Дори в трудните времена на Средновековието българката знаела как да изглежда красива, независимо от това дали е бедна или богата.
Снимки в статията: Международен фестивал Средновековен Търновград
За още полезнa и любопитна информация, харесайте страницата нa Edna.bg във Facebook ТУК, последвайте ни в Instagram ТУК, намерете ни в TikTok ТУК.
Прочети още:
- 10 цитата за България и българите, които ни карат да се просълзим и гордеем
- 10 прекрасни българки над 50, които не спират да ни очароват
- Вълшебните места в България, които сбъдват желания и лекуват