Алексей Бъчев
Здравейте, Алексей.
Моля да ми помогнете.
Мама ми разказа, че давате съвети на много хора и аз реших да ви напиша това писмо. Благодаря ви предварително. На 16 години съм.
Постоянно съм в лошо настроение и нямам желание за нищо. Моля ви да ми дадете някакви съвети как да гледам на живота по-позитивно - сега се опитвам да го правя, но е 50 на 50. В някои случки го правя, а някои други ги взимам твърде сериозно.
Просто искам да простя на родителите си и да изхвърля негативното от себе си. Да започна всичко отначало. Моля ви да ми помогнете с някакъв съвет. Благодаря ви за отделеното време.
(Писмото е публикувано със съкращения)
* * *
Здравейте,
На 16 години не е трудно човек да има мрачен поглед към живота – все пак цялото това мъчение да се живее тепърва му предстои. При всички битки, които го очакват, съревнования за надмощие, проблеми за решаване и неща за купуване, човек трябва да е луд, за да се радва на предстоящите години на борба и страдания. Още повече, че средната продължителност на живота нараства право пропорционално на средната умопомрачителност на съществуването в днешния социум.
Не съм сигурен, че най-добрата идея е да започнете всичко отначало. Дали искате да преживеете отново това, което вече сте преживяли и заради което всъщност ми пишете? Не съм сигурен и че трябва да се опитвате да гледате на живота позитивно. Това би било мъчително душевно усилие, от което може да ви избият чивиите, както се казва. Ако видите изпражнение на улицата, няма да започнете да твърдите, че това е цвете, нали? Също толкова нелепа е тази невротична бодрост на позитивното мислене относно проблемите в живота ни.
Между позитивното мислене и чудесната нагласа за живота има съществена разлика.
Първо ще ви посъветвам да прочетете книгата „Животът може да е чудо” от Ивинела Самуилова.
Сигурен съм, че тя ще ви даде добри насоки на какви честоти трябва да се настроите, за да имате нагласа към живота, която ще ви помогне да го видите като чудесна възможност, а не като мъчителна реалност.
А междувременно може да се включите в групата „Животът може да е чудо” във Фейсбук, където участниците ще ви помогнат да се ориентирате по-добре в подхода, за който книгата разказва и да използвате ефективно „другите възможности”, както ги наричам, за живота, за да откриете скритата в храсталака на матрицата чудесна негова страна.
Впрочем, това, че имате да отработвате само 50 процента от тази нагласа, е много добра отправна точка.
За да продължите нататък, може да сложите по един надпис „радост” и „желание за живот” в обувките си и така да извървите останалите петдесет.
Поздрави, Алексей
Припомнете си още:
Искам съпругът ми да промени мисленето си
Дали е правилно да се смея в болестта си?
Думата, която най-добре ме описва, е... скучна
Съпругът ми почина и много ми липсва
Как да стимулирам въображението си?
