Скъпи читатели на Edna.bg, Весела Николова ни изпрати свой текст, представящ другата гледна точка относно материала "Младите майки на 21 век", публикуван преди няколко дни в сайта. Представяме ви нейното мнение по въпроса:
Младите майки на 21 век – на първо място те са майки, независимо дали вие, минавайки покрай тях, одобрявате или осъждате поведението им – те са майки.
Едни са свръх амбицирани да превърнат децата си във вундеркинд, други им дават пълна свобода на развитие и себеоткриване, трети ги неглижират, защото са станали майки прекалено рано или защото това е онаследеният модел на поведение от техните майки, четвърти се опитват да компенсират липсата на баща, пети се опитват да задържат семейството цяло с минимален месечен приход – но всички те са майки.
Въпросът ми е - защо сме свикнали да генерализираме и то на базата на оскъдно наблюдение?
Майките на 21-ви век по смисъла на самата дума са същите като тези през другите векове със същите терзания и амбиции за децата си. Разликата е във времето. Днешните майки живеят в по-развито време с много повече възможности и свръхтехнологии. Това дори поставя много повече напрежение и отговорности върху тези майки, които трябва да съумеят да балансират между работа, съпруг, безупречен външен вид, домакинство, дете или деца и море от възможности.
Майката винаги е на фокус, винаги е отговорна, винаги е по-осъждана от двамата родители, винаги е в центъра на събитията. Тя като отделен индивид също има своите лоши дни или своите чисто личностни проблеми и терзания, но в обществените очи, щом тя държи дете в ръцете си, трябва да е постоянен 24-часов пример за подражание, без право на слабост и грешки.
Кой е способен на това? Въпросът е и към двата пола.
Защо си позволяваме да осъдим нечие поведение при положение, че ние самите пред себе си, поне, можем да си признаем, че сме грешили в поведението си спрямо децата си, ако все още нямаме такива, то към партньора си или родителите си?
Майката днес е един своеобразен инспектор Гаджет, който за всяка ситуация трябва да има адекватната джаджа, решение или поведение. Да, вярно е, че и аз съм виждала жени, които дотолкова са ме възмущавали с поведението към децата си, че съм се питала как е възможно такива жени да нямат проблем да забременеят, а други, които буквално биха дали живота си, за да създадат дете – не могат да имат? След това обаче си припомням, че дори не мога да си представя какво ли е да си на мястото на тази жена. Жена, която може би не е спала с месеци, жена, която може би не е имала минутка тишина за себе си, жена, която може би е мислила как да раздели една заплата за сметки, храна, наем или кредит и спестявания за висшето образование на детето, което вероятно ще е в чужбина, вземайки предвид цялостната ситуация в страната.
Припомням си, че всяка майка иска да дава най-доброто на детето си и че всеки един момент, в който тя не успява да го направи, умира по малко отвътре. Припомням си, че в днешно време семейството е толкова трудно за създаване, задържане и отглеждане колкото и самото решение да създадеш такова.
Припомням си, че на първо място тя е човек. Човек, който много често забравя за себе си и благосъстоянието си в името на детето, семейството или другите, които минават покрай нея и скришно или явно изразяват мнението си за нея.
Факт е – да си майка е най-трудната работа на света, особено когато жури ти е целият свят.
Автор: Весела Николова
Edna търси най-талантливите писатели сред своите читатели! Изпращайте специално написани за нас текстове на edna@netinfo.bg, а одобрените ще публикуваме в рубриката "Из edna@".