Страсбург, 1518 година. Годината е лоша. Слаба реколта, епидемии от нови болести, бедност и нищета владеят града на река Рейн.
Горещината била непоносима и само засилвала усещането за надвиснала прокоба.
Няколко души, внезапно, започнали да танцуват пред домовете си. Телата им се разтърсвали, краката им неспирно докосвали и отскачали от земята, лицата им изглеждали някак отнесени.
Танцуващите не спрели да се движат през целия ден и през цялата нощ, продължили да танцуват и на следващата сутрин.
Към тях, сякаш без да могат да се контролират, се присъединили още десетки жители на Страсбург, всички до един завладени от неустоимото желание да танцуват.
За ужас на тълпата, събрала си да ги гледа, някои от танцьорите падали от изтощение на земята след часове и часове конвулсивни движения.
Много загубили живота си, изтощени от танци.
Градската управа решила да вземе мерки. Първоначално сметнали, че ако танцуващите бъдат оставени да се натанцуват, напрежението в главите им ще спадне и ще се върнат към нормалния си живот.
Построили сцена, довели и музиканти.
Но успокоението така и не дошло. Танцуващите се увеличавали, починалите от изтощение след часове танци – също.
Кметът и съветниците му разбрали, че са направили грешка. Наредили музиката да спре и се опитали да разпръснат танцьорите. Безуспешно.
Всичко изглеждало така, сякаш танцуващата чума ще се разпростре сред всички жители на града.
В края на краищата всички, обладани от танцуващия демон, били заведени в близкия манастир, посветен на св. Вит.
Обули им червени обувки и още в следващите часове всички започнали полека – лека да се успокояват.
В рамките на седмица, разказва местният хроникьор, всички се успокоили и танцуващата чума изчезнала.
Не изчезват обаче хилядите въпроси, които това интересно събитие предизвиква и до днес.
Какво е предизквикало танцуващата чума? Колко точно човека са загинали от нея? (Местен историк смята, че става дума за 15 смъртни случая на ден).
Защо в Кьолнската катедрала, на стотици километри надолу по течението на Рейн има гравюра с танцуващи в транс хора под строгия поглед на св. Вит?
Възможно ли е жителите на Страбург да са яли заразено със специфична гъба жито, която им е подействала като халюциногена LSD?
Или става дума за масова истерия, провокирана от дълбоката религиозност и недотам добро образование на местното население?
Теорията за житото отпада, обясняват автори на проучване на това събитие пред Гардиън, защото с нея не можем да обясним останалите десетки случаи на „танцуване до смърт“, случили се в предишните години на различни места из Франция.
Най-вероятно, смятат те, става дума за масова психоза, разпространила се сред население, силно вярващо в мистичните събития, обладаването от демони и божието проклятие.
„В лошата 1518-та година хората търсели обяснение за нещастията, които им се случват. Не намерили друго освен очевидното според тях – че са прокълнати от Бог и св. Вит в частност.
А всички по онова време знаели, че прокълнатите от св. Вит танцуват до смърт“.
„Горещото време само е било катализатор на външното проявление на една масова психоза“.
С отслабването на вярата в мистични събития, намалели и случаите на „танцова чума“.
500 години по-късно, в наши дни, в Страсбург организират изложба, музейна експозиция и...техно денс парти, с което да отбележат мистичното събитие от историята на града си.
- Музеят на необикновените неща
- Стряскащата тайна на остров Бали
- Мистичните самодиви от с. Шишенци, които крадат мъже
