В последно време силно впечатление ми прави тезата, че нещастната любов е за онези, които наивно и абсолютно доверчиво се вслушват в ритъма на сърцето си, та даже и се опитват смело да моделират живота си според собствени критерии за благоденствие, просперитет и щастие.
Човекът е меркантилно същество, това е пределно ясно, но в крайна сметка може да разполагаш с пари и безброй луксозни вещи и пак чувството за безсмисленост да ти диша във врата.
С годините човек уляга, отказва се от някои цели и мечти, променя мирогледа си, въобще преминава през цял куп трансформации, които бележат прехода от един етап в друг.
Междувременно, съвсем неусетно, може би, разумът се превръща в градивен елемент на личностното израстване на индивида, във фундаментална спойка за нашите действия и избори.
Житейският опит и всекидневните ситуации създават широка рамка, в която ние се стремим да вместим всичко, пред което животът ни изправя, с едничката цел да предпазим себе си от повторното допускане на минали грешки, от онзи горчив вкус, който дълго тлее след раздялата с любимото същество.
И тогава, дали от прекалена резервираност, или пък от притъпен страх, решаваш, че далеч по-безопасно е да се движиш по вече изпробвани механизми на реакция, за да избегнеш поредното емоционално прегаряне.
Не отричам, удобно и практично е да подчиняваш всичко на разума си, да търсиш и причината, и следствието, или, с една дума, по ментален път да правиш избори, да взимаш решения, да отхвърляш ненадеждни алтернативи.
И все пак, освен с разум, ние разполагаме и със сърце и цял арсенал от емоционални потребности, които се раждат спонтанно и би било правилно те да бъдат задоволени адекватно и възможно в най-кратък срок от време, за да сме в състояние пълноценно да посрещнем изпитанията на новия ден.
Не е задължително да станем доброволно роби на указания за безболезнено съществуване, за да ни наричат „разумни люде“, нито пък да потискаме съкровените си копнежи, за да не разваляме сериозността на изградения от стереотипи живот. Чувството си е чувство, именно защото оборва всякаква логика, безмилостно трие всяка тесногръда догма, а правилата просто ги игнорира за свое улеснение.
Към понятието "любов" не искам да виждам залепен етикета "нещастна", защото това не е аксиома, още по-малко пък проклятие, което пада предимно върху женската част от населението.
Любовта сама по себе си не е лоша, нито пагубна – такава я правим ние. Можем да съхраним красотата в човешките взаимоотношения, да разтворим сърцето си за безкрайността, да се осмелим да бъдем нежни, любящи, слаби, смешни, нелепи дори, но да бъдем себе си пред и за човека, който ни приема такива, каквито сме, и обича нашите малки и големи несъвършенства.
Щом като е любов, щом като е истинска и силна, тя ще се живее неразумно, нелогично, абсурдно, ще помете и изпепели, ще увлече миналото, за да проектира бъдещето в настоящия миг, ще вълнува, ще прогони съня и спокойствието, но в замяна из въздуха ще се носи ароматът на взаимност, на споделени чувства и емоции. А разумът ще си вземе заслужен отпуск.
Нека винаги помним, че измеренията на опозицията "победител – губещ" са относителни и могат да варират в зависимост от индивидуалните нагласи. Със сладкото опиянение на победата се окичва не непременно най-разумният, а онзи, който е взел всичко от момента, борил се е докрай с всички сили и не е отворил вратата на страха и колебанието.
Състезанието те прави истински играч, то мобилизира твоята психика и издръжливост и всъщност разбираш, че ако не в това, то със сигурност в следващото ще си извоюваш победата. Затова трябват смелост и кураж, тъй като тръпката те държи буден дотогава, докато кара сърцето ти да ускорява своя ритъм.
Чувствай със сърцето си. Отвори сетивата си. Живей тук и сега, в настоящия момент, с усещането, че сам градиш съдбата си.
Напиши историята си с любов.
Автор: Вероника Дашова
Edna търси най-талантливите писатели сред своите читатели! Изпращайте специално написани за нас текстове на edna@netinfo.bg, а одобрените ще публикуваме в рубриката "Из edna@".
