Най-ярките умове на планетата в момента работят по осъществяването на пътуване до Марс. В този процес те проверяват теория, според която жените са най-ефективният вариант за колонизиране на Червената планета. HI-SEAS, аналогово-симулационният комплекс за изследване на космоса в Хавай, наскоро приключи едномесечна симулация на изцяло женска мисия, за да се провери как такъв екипаж би се справил с живота там, където досега са ходили само марсоходи.
Разположен на около 2 500 метра надморска височин в планинската верига Мауна Лоа, хабитатът HI-SEAS представлява място с площ 112 кв. м, разположена върху релеф от скали и лава, подобно на марсианския. Той вече е служил като място за множество симулирани мисии на НАСА и различни частни изследователски организации.
Тъй като Червената планета се намира на 389 милиона километра и на около осем месеца (с ракета) от Земята, всеки ресурс на борда на кораба и след това на марсианска земя, ще бъде ценен. Теглото е врагът на всяко едно ракетно изстрелване и трябва да бъде съобразено между теглото на екипажа, средствата, ресурсите и горивото. Всеки кораб, пътуващ към Марс, ще се нуждае от много гориво, дори за еднопосочно пътуване, а всеки килограм храна е килограм гориво, който не е на борда.
Екипажът на симулацията на марсианската мисия HI-SEAS е съставен само от жени.
Тъй като жените обикновено ядат и пият по-малко от мъжете, често тежат по-малко и следователно консумират по-малко кислород, има вероятност първият екипаж, който ще стъпи в червения прах, да бъде изцяло женски. Ученият от НАСА, Джефри Ландис, експерт по източници на енергия и задвижване, излага аргументите си в полза на женски екипаж на Марс в научна статия, достъпна в архива на Харвард. Той пише: „Средностатистически жените имат по-малка маса, заемат по-малък обем от мъжете и използват пропорционално по-малко консумативи.“
Но не само физическите качества правят жените по-добър избор за мисии на Марс. Ландис смята, че те се справят по-добре, затворени в продължение на месеци в малко пространство по пътя към новата планета. „Освен това“ , пише Ландис, „социологическите изследвания показват, че женският екипаж би имал по-добра междуличностна динамика и е склонен да избира неконфликтни подходи за решаване на междуличностни проблеми.“
"При подобни мисии наблюдаваш как група непознати се превръща в семейство", казва д-р Михаела Мусилова, директор на HI-SEAS Missions, която е на чело на последната симулация. Като астробиолог, който се занимава с живота в екстремни среди, тя е ръководила 30 подобни симулирани изследвания и не е установила промяна в ефективността на смесени мисии и на тези, които са от изцяло женски екипаж. Въпреки това, при изцяло женския екипаж тя казва: „Установих, че жените се сближават повече. Тези жени се сплотяваха и споделяха по-бързо, отколкото другите екипажи, които съм командвала.“ Тя казва, че изцяло мъжките екипажи обикновено се фокусират върху „прякото решаване на проблеми“ и са „по-практични“.
Един от участниците в изцяло женския екипаж, Ришел Грибъл, споделя
„Космосът предлага нови предизвикателства, тъй като всяка задача поставя нови въпроси. Тъй като работихме заедно, тази мисия ни даде възможност да проучим какво всеки би допринесъл за бъдещето на жените в космоса. Мисля, че най-важнатото е, че други жени могат да видят себе си на наше място.“
