Марин Кожухаров е на 39 години, щастливо женен и баща на прекрасно малко момиченце. Той е създателят на една от най-големите и известни модни къщи в България - "Капаска", а миналия месец издаде и първата си книга - романът "Криминална история".
Марин намери пролука в графика си, за да отговори на няколко въпроса специално за Edna.bg
Поздравления за издаването на книгата ти! Сподели с нас какво е общото между писането и модата?
Аз съм единствената им връзка. Шегувам се.
Общото е, че и в двата случая (когато пишеш и когато се обличаш) не е достатъчно само да следваш последните тенденции, за да избегнеш опасността да изглеждаш или да звучиш глупаво. Необходимо е да поработиш малко повече върху онова нещо, което се крие някъде в главата ти и обикновено ти помага да улавяш разликата между Достоевски и Дан Браун (нищо против втория, но все пак е важно да разбираш разликата) и също така те предпазва от това да се спретнеш в дизайнерски аутфит, видимо предназначен само за руския новобогаташки пазар.
Как се роди идеята да напишеш "Криминална история" и защо избра точно това заглавие?
Жена ми ме накара. И дори не се шегувам. Веднъж ми каза "Защо не вземеш да напишеш един роман, който хем да е комерсиален, хем да ги има "твоите" си неща". И на мен идеята ми хареса и написах комерсиален роман, но по "моя" си начин.
Избрах заглавието "Криминална история", защото вътре си има една съвсем класическа криминална история. Е, има и други неща, но не си падам особено по претенциозните заглавия (дори отделните глави означавам само с номера). Ако си падах, сигурно книгата щеше да се нарича "Съвсем посилната тежест на небитието".
Защо избра да разкажеш историята в първо лице? Каква част от теб е въплътена в главния герой?
Ами, когато се вглеждам в света около мен, винаги го правя от първо лице. Ако някой ден успея да го направя като страничен наблюдател, сигурно ще спра да пиша по този начин. Част от мен има в повечето от героите (не само в главния) и смятам, че това е съвсем нормално.
Стилът ти на писане е доста освободен. Не се ли притесняваш, че някой може да те приеме като прекалено вулгарен?
Не мисля. Ако настина някой ме сметне за вулгарен, веднага бих му връчил произволна книга на Карбовски (както и на голяма част от съвременните български писатели) и предполагам ще му стане ясно, че спокойно бих могъл да бъда включен в задължителните четива за пети клас. А и текстът ми не e претрупан с цинизми (нещо, което никога не съм харесвал).
Имаш ли планове да ни изненадаш с още някой литературен проект и в какъв жанр би бил той?
Нищо конкретно. Имам доста готови разкази, но не съм сигурен, че искам да ги издавам. Засега разпускам с модни проекти и неделни разговори за смисъла на живота.
Смяташ ли, че има поле за изява за младите български писатели?
Ако имаш какво да казваш, винаги има смисъл да се опиташ да го споделиш с останалите. Дори и никой да не те разбере, поне ще си побъбриш сам със себе си.
Факт е, че издателствата започнаха да обръщат повече внимание на младите български автори. В този смисъл поле за изява има, но разбира се, особен финансов смисъл от изявата няма. Виж, ако България все още си се ширеше на три морета, щеше да е съвсем различно. Обаче лично на мен ( предвид натоварената ми програма) едно море ми е напълно достатъчно.
Имаш ли някаква изпитана рецепта за справяне със стреса?
Да. Спортувам, чета и се занимавам с мислене. През останалото време се опитвам да се самозаблуждавам, че малко стрес не вреди никому.
Казват, че мъжете са по-суетни от жените - потвърждаваш ли или отхвърляш това твърдение?
Не познавам достатъчно мъже и жени, за да дам обективно мнение за нещо толкова глобално. А и суетата едва ли е определима величина в страни като Сомалия и Кот Д'ивоар. От скромният ми опит все пак бих определил жените като по-суетни.
Колко време отделяш за поддържането на външния си вид?
Дотук това занимание ми е отнело около 39 години, но признавам първите 7-8 е било малко неосъзнато.
Имате ли любимо занимание с дъщеря ти Неда?
Да, играем си с пластмасови животни (които са несравнимо по-красиви от тези от моето детство) и всяка вечер й разказвам история от една поредица, която двамата заедно си измисляме (основните герои винаги са едни и същи). Вече сме на Сезон 5 - 1238-ми епизод.
Къде и с кого ще посрещнеш наближаващите коледни и новогодишни празници?
Със семейството и с приятелите. В София. Банално и ужасно приятно.
Какво ще си пожелаеш да ти донесе Дядо Коледа?
Четвърта поредна година си пожелавам тъмно-зелено Порше 959 от 86-та година. С такова Джаки Икс спечели Париж Дакар. Дори обещах изобщо да не го карам, защото много замърсява. Обаче вече почвам да се съмнявам, че цялата тая работа с Дядо Коледа е малко нагласена.
А какво ще пожелаеш на читателките на Edna.bg?
Ами, все хубави неща. Аз съм позитивен човек и не виждам причина защо и хората около мен да не са позитивни. Пожелавам им, освен това, да се окаже, че маите са били някаква злобна и депресивна нация, дето си е умирала да ръси глупости за края на света, за да плаши щастливите хора от бъдещето.
Пожелавам им през 2012 някой разрошен учен да открие хапче, с което животът да продължава вечно... поне за известно време. И разбира се, благодаря на онези, които са изчели интервюто чак дотук.
Интервюто бе осъществено с подкрепата на издателска къща "Сиела".
