Мъж убива брутално бившата си жена - и то пред очите на малката им дъщеря. Това видео шокира цяла Турция. Само през първите седем месеца на тази година там са били убити 245 жени, разказват от Дойче веле.
"Мамо, моля те, не умирай!" - милиони хора в Турция са чули тези думи на 10-годишното момиченце, което се моли за живота на умиращата си майка. Осемсекундното видео показва 38-годишната Емине Булут, наръгана смъртоносно с нож от бившия си мъж в едно кафене в анадолския град Къръккале. Драмата се разиграва пред очите на малката им дъщеря. Във видеото се вижда как майката притиска с ръка рана на врата си и с последни сили казва: "Не искам да умра!". Клипът предизвика шок в цялата страна и стана повод за многохилядна демонстрация в Истанбул.
"Наръгах я, защото ме обиди"
Говорим си за...
Кървавото престъпление е извършено още преди седмица, но достига широката общественост едва в петък, когато клипът се появява в интернет. Емине Булут отишла в кафенето с дъщеря си, за да се срещне с бившия си мъж, с когото била разведена от четири години. По-късно той казва следното пред един съдия: "След като ме обиди, докато говорехме за правата над нашето дете, аз я наръгах с ножа, който бях взел със себе си". След нападението избягал, но малко по-късно бил заловен от полицията. Прокуратурата иска строг доживотен затвор. Бившата му съпруга умира в болницата от раните си.
Както посочва "Берлинер Цайтунг", под хаштага #EmineBulut хиляди хора в Турция осъждат бруталното убийство и призовават властите да наложат максимално строго наказание. Същевременно кървавото деяние възпламени отново дебата за масовото насилие срещу жени в страната. Подобен случай имаше и миналия четвъртък, когато в анадолския град Коня 37-годишна жена бе намушкана 20 пъти от съпруга си. Тя била подала молба за развод и жалба срещу мъжа си за домашно насилие. Когато полицаите разпитали заподозрения, той им казал:
"Можеш ли да съжаляваш, щом става дума за честта?".
"Нойе Цюрхер Цайтунг" съобщава, че по данни на истанбулски организации за защита на жените, само през първите седем месеца на тази година са били убити 245 жени. Миналата година жертвите са били 440, което е три пъти повече, отколкото през 2011. А според доклад на ООН, почти 40 процента от жените в Турция са били изложени поне един път на физическо или сексуално насилие от страна на партньорите си. Турция е подписала Истанбулската конвенция срещу насилието над жени, но критици твърдят, че правителството не полага грижи за решителното ѝ прилагане. Нито пък е осигурило достатъчно домове-убежища за малтретирани жени.
Но е факт, че в България обстановката не е никак по-добра. За домашното насилие продължава да се говори със срам и наведена глава, а статиските сочат, че за 2018 година 35 жени за били убити от настоящ или бивш партньор. Една се е самозапалила след дългогодишен тормоз. Над 1500 жени и деца са били жертви на насилие миналата година. За сравнение през 2017 г. те са 1300.
Това не са просто цифри, зад числата стоят реални личности - много честно майки, винаги нечии дъщери, професионалисти, близки хора, които губят живота си без време и причина.
Ужасът в Турция не само може да се повтори в България, той всъщност вече се е случвал. Нужно е само да си припомним историята на Елена, която бе застреляна от съпруга си пред очите на най-добрата си приятелка в кафене по средата на деня. Трябва да си припомним как един мъж уби приятелката си и 1-годишното им детенце през октомври миналата година - заради битов скандал...
Но не трябва да ви припомняме цялата смразяваща статистика, за да стане ясно, че жените в България не се чувстват защитени, не получават достатъчно подкрепа, а ограничителните заповеди и полицейските предупреждения не вършат никаква работа. На жертвите на домашно насилие не са им нужни протести, хаштагове и съжаление - ако ги получат, то значи е станало прекалено късно.
Важна е превенцията. Работата както с потенциалната жертва, така и с нейния насилник. Важно е за жените да осъзнаят, че не е срамно и страшно да потърсят помощ - сред близките си и сред институциите. Институциите трябва да проумеят, че тези жени не са просто поредната досадна бумащина на хартия, а човешки същества, които трябва да са преживели истински ужас, за да вземат решението да стигнат до тяхната инстанция.
Близките им хора също трябва да бъдат по-наблюдателни, да забелязват знаците, да не си мълчат "в името на семейството или детето". Те трябва да действат в името на живота. Защото значението на семейството се обезсмисля, а едно дете остава без детство, когато майката загуби живота си от ръцете на някого, когото е обичала...
