Днес ще ви разкажем за една малко странна и мистична дама, която е живяла много отдавна и се е доказала сред хората около себе си като пророк. За нея не се знае много, само че е изглеждала страховито, но пък е имала добро сърце и е помагала на хората.
Истинското име на Мама Шиптън е Урсула Сонтейл. Тя е родена през 1488 година в пещера, намираща се в близост до река Нид, Северен Йоркшир, Англия. Там имало древен извор, на който са приписвани магически качества.
15-годишното момиче, което ражда Урсула, се е казвало Агата и разказвало, че когато родила бебето си, от езерото замирисало на сяра и се разнесъл гръмотевичен тътен. Детето се родило едро и безформено. Мнозина вярвали, че бащата е самият Дявол.
Когато момиченцето станало на две годинки, майката го изоставила и прекарала в манастир остатъка от живота си. От съвсем ранна възраст Урсула проявявала умения да предрича изхода от предстоящи събития. Можела и да изцелява редица болежки, за което била търсена от хората, които били по-отворени към неизвестното.
Макар че Урсула била обезобразена, репутацията на вещица я направила привлекателна за много мъже. Тя станала популярна личност в обществото. Някои се страхували от нея, но мнозина тя привличала като магнит.
На 24-годишна възраст Урсула се омъжила за Тоби Шиптън, един от местните дърводелци. Двамата нямали деца. Постепенно хората почнали да наричат Урсула с името Мама Шиптън, тъй като се отнасяла с любов и загриженост към проблемите на всеки човек.
Мама Шиптън записвала пророчествата си като поеми, но, за разлика от стиховете на Нострадамус, нейните думи не са толкова трудни за разтълкуване. Пророчицата умира през 1561 година.
Едно от последните ѝ пророчества се отнася за нашите съвременни времена и гласи следното:
Във едни от времената далечни и чудни,
жените ще изглеждат напълно налудни.
На мъже ще се правят, панталони носят,
Къдриците си режат, като че ливади косят.
Крачат безсрамно, нагло въртят си очите,
досущ вещици, липсват им само метлите.
Мъжете възседнали са ръмжащи лами,
които поглъщат реколтата сякаш сами.
Хората вече летят, като птиците на юг,
Не помнят нито що е кон, ни що е плуг.
Горните знаци ще се виждат от всеки,
до тия бъдни дни водят всички пътеки.
Любовта ще погине, сватбите ще намалеят.
Народи чезнат, малко бебета ще се смеят.
***
Когато картините оживеят и звуци издават,
лодки като риби в дълбините морски ще плават.
Когато мъже в железни птици подпалят небето,
половината свят, цял в кръв, ще е в небитието.
И всички тия, дето края на тоя век дочакат,
да не чакат още – бягството си да не протакат.
Да се спасяват по горите и високите планини,
в мочурища и сред диви, забравени старини.
Защото бури идват с тътен, океаните бушуват,
когато Габриел покаже колко хората струват.
И когато своята тръба чудодейна той надуе,
стари земи гинат, нови изникват – ще се чуе.
***
Зъбят се един на друг, бият се, убиват,
докато храната си в хълмовете скриват.
Погрознели от ужас, на лъжи са способни.
И убиват крадци, насилници — себеподобни.
Хората бягат далеч от внезапните наводнения.
Трепят, насилват, кървави реки от престъпления.
А всичката пролятата кръв от човешки ръце
ще даде на сушата тъжно и отвратено лице.
Прочетете още:
- Едгар Кейси - пророкът, който ни разкрива как да намерим сродната си душа
- Как душата на детето избира своите родители?
- 10 ценни урока от Конфуций, които ще променят живота ви
