Мария Николова
Интервю за работа. Явяват се хиляди кандидати. Всички безумно мечтаят за работната позиция, ала никой не знае каква всъщност е тя.
- Готови ли сте да имате допълнителни работни часове, които не се заплащат? – кандидатите започват да се споглеждат.
- Готови ли сте да се трудите на смени и често през нощта? – желаещите за длъжността вече оредяват.
- Готови ли сте да работите по 24 часа в денонощието, а шефът невинаги да е напълно доволен от представянето ви? – няма почти никой останал.
Говорим си за...
В края на интервюто кандидатите разбират, че всъщност позицията, за която става въпрос, е... майка!
Разказвам тази история, въпреки че все още не съм майка. Но и аз, като всеки човек, усетил сладостта на този свят, имам такава.
Като на лента прехвърлям епизоди от детството си, от тийнейджърските години, от дните, когато напуснах дома и семейството си и заживях самостоятелно.
Спомням си, че когато бях по-малка, честичко опитвах да „спестя“ на майка ми любопитни детайли от живота си. Я някоя по-неприятна оценка в училище, я някоя заплетена история с момчета, случка или отношение на хора, които съм считала за близки, а впоследствие са ме разочаровали.
И все си казвах, че е по-добре да задържа тези емоции в себе си, вместо да ги предавам на нея. Та нали тя ще направи от мухата - слон!
Но тя, майка ми, като че ли още от самата ми поява на бял свят, винаги е имала вътрешен радар, който улавя и най-малкото разминаване между позицията ми и действителността.
И в крайна сметка надушваше истината на мига. Като с памук умееше да ме разприказва, да ме изслуша, без да съди, да ми даде съвет и успокои.
Така и продължи. Когато и да съм имала проблем, майка ми сякаш с шесто чувство улавяше вибрациите в промяната на моето настроение, успокояваше ме и окуражаваше да продължавам напред.
Вярвам, че майките са нашите най-добри приятелки – защото ни обичат безрезервно и искат най-доброто за нас.
Майките винаги разбират!
Те не са онези, които трябва да диктуват правилата на живота ни, не са онези, които трябва да ни казват на всяка цена какво трябва или не трябва да правим. Това е само наше право.
Ала те изслушват и споделят своя опит, показват ни своите успехи и грешки по пътя, по който вървим. Та нали и те са минали оттам?
И именно затова са най-близките ни хора. Защото истинският приятел не заповядва и налага, той ти разкрива света, такъв какъвто не подозираш, че би могъл да бъде. И именно това е ценното за теб.
Пожелавам си, един ден, когато усетя чувството какво е да си майка, да приема като предизвикателство онези изисквания за „длъжността“ на 24-часов работен ден и да бъда приятел. На първо място - приятел.
Защо ли? Защото майките винаги разбират!
Разбирате, нали?
Последвай ни и в Инстаграм ТУК!
Още интересни статии, които да прочетете:
