Страната ни е благословена с природна красота, паметници на културата – над 40 000 и минерални извори – 40% от минералните води в Европа са на българска територия. Седем паметника на културата и два природни обекта ca включени в Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО. Ако питаме хората от малкото градче Чипровци, то те биха наредили сред световните шедьоври и техните ръчно тъкани килими.
Векове наред в Чипровци, по старому Кипровец, се изработвали неповторими по своята хубост килими. Началото се губи някъде през 17 век. По онова време селището било оживено, отглеждали се много овце, от които се добивали големи количества вълна. Във всяка къща имало стан и се тъчели килими – и то не за собствена употреба, а за нуждите на пазара.
Всеки член на семейството вземал участие при обработката на вълната и подготовката ѝ за тъкане, дори мъжете. Момичетата от малки били край становете на майките си и преди да навършат 10 години, вече били направили първия си опит в тъкането. С продажбата на килимите майките издържали семействата си.
С килимите започва и завършва животът на чипровчани – те са част от чеиза на булката или дар от свекървата за младото семейство. С килими се застилали и ковчезите на покойниците, та с тях да прекрачат на оня свят. А за да се измоли Божията благодат, килими се дарявали на църкви и манастири. В Чипровци вярват, че техните килими закрилят дома и носят късмет на обитателите му.
Магията на чипровските килими идва от цветовете им, тъй като вълната се багри и досега с естествени багрила. Например от листата на дюлята се получава бледорозов цвят, от ореховата шума – кафяв, от сърцевината на дърво – червен, от листата на прасковата – зелен. Цветовете са ярки, наситени и не избледняват във времето.
Заради високото им качество чипровските килими били продавани в цялата Османска империя. Отличителни за тях са геометричните фигури, като всяка фигура има определена символика. Например триъгълникът, който е основна фигура, ако е обърнат с върха нагоре, символизира мъжкото начало, ако е с върха надолу – женското. Ромбовете пък олицетворяват безкрайността, вечността и човешката сексуалност.
През 19 век под влияние на завишените изисквания на пазара майсторките на чипровски килими започнали да тъкат стилизирани цветя, растения, птичи и животински фигури. Така орнаментиката на килимите става по-пищна и богата и те стават все по-търсени на европейските пазари.
През 1879 г. жителите на Чипровци подаряват на княз Дондуков най-големия изтъкан дотогава килим – с размери 7 метра на 6 метра. По-късно такива килими започват да се търсят за министерските кабинети и домовете на заможните граждани.
След Освобождението през 1878 г. килимите на чипровския търговец Минчо Попов печелят златни медали на изложенията в Пловдив, Анверс, Брюксел и Лондон. Става така, че френски, германски и австрийски фирми от онова време се конкурират коя да имитира великолепните български килими.
Специалистите твърдят, че символиката на орнаментите на чипровските килими е древна и вероятно отвежда към магическите и религиозните символи на прабългарите. Освен това, има твърде много прилики с килимите от Средна Азия и Кавказ по отношение на техниката на изработване, цветовете, композицията и основните мотиви.
Чипровските килими са феномен в българските народни художествени занаяти, наред с калоферската дантела, и символ на предприемчивостта на местното население.
А за да усетите на живо магията на килимите, просто се разходете до Чипровци и никак няма да съжалявате!
На 26 ноември 2014 г. на заседание на междуправителствения комитет на ЮНЕСКО е решено производството на чипровски килими да влезе в световния списък на нематериалното културно наследство.
Автор: Тоня Василева
