Особено около празниците, често се замислям за родните традиции и обичаи; как сме празнували като малки – на Гергьовден на село, след Великден с яйцата в училище, как плетяхме мартенички или как събирахме парички със сурвачките на 1 януари.
Където и да ни е запилял живота или просто погълнати от ежедневието, истината е, че във всеки един от нас живее България...
Носим я във вените си, в спомените и душите си.
Докато сърцата ни туптят, любовта към нея винаги ще е с нас, дори на моменти поизбледняла и може би понякога поизгубена...
“Приказен Календар“ е нашето послание към всички вас – да не забравяме корените си, да помним аромата на бабините домашни мекици и магията на нашите поверия, легенди и обичаи, за да успеем да ги предадем на децата ни – нашето по-красиво и добро продължение в този забързан свят.
А и като една тайна вратичка към детските ни спомени, която може да отворим прелиствайки страниците на тази приказна детска книжка, посветена именно на тези уникални наши поверия, които отличават малка България със своето голямо богатство и история.
Поздравяваме ви с първата от общо четиринадесетте приказки включени в най-приказния календар на света.
- Мамичко, приказка искам да чуя -
някоя нова обаче от теб,
после от нея добро да сънувам,
за да порасна достоен човек!
- Слушай тогава, момчето ми мило,
има на картата чудна страна,
древна история в себе си скрила,
като от ручейче жива вода...
Тя е родината наша любима -
приказно късче от целия свят,
вляла в кръвта ни вековната сила,
всеки направила с нещо богат!
Дойде ли зимата, пъстри сурвачки
грабват в ръцете си всички деца,
и по гръбчетата тупат юнашки
за да сме здрави – преди и сега!
Баничка вкусна с късмети замесвам,
пука в камината бъдникът нов,
а коледари по улици пеят -
звънко наричат за мир и любов!
После с кончетата – мартенски нишки,
знаеш – ръчичките кичим в зори,
видим ли щъркели – първите птички,
слагаме злото под камък да спи...
Пролет напъпи ли с бистри рекички,
лазарки млади изплитат венци-
своя избраник да търсят самички,
с него да крачат и нощи, и дни...
А с яйчицата червени – за здраве
чукаш се с баба и дядо дори-
за обичая, да не е забравен-
Господ че жертва се – да ни спаси!
Толкова празници...Сине, помни ги!
Те са богатството твое, честта,
често животът ни не е по книга,
но ни спасява зовът на кръвта -
тази ни българска кръв – да ни води,
даже и в трудности – само напред,
тя ни е тайната думичка „мога“,
даден пред Бога навеки завет!
Ако искате още приказки може да ни намерите на страничката ни във Фейсбук ТУК или на адрес prikazenkalendar.com
Благодарим ви за отделеното време и се надяваме да сме ви докоснали с редовете от приказния ни календар.
От авторките, Теодора Вълева и Цветослава Христанова
