Човек е там, където се намира сърцето му. Привилегия на чувствата е да контролират съзнанието. Тялото само присъства. Да се обозначиш чрез някого, означава, че наистина живееш. По-лесно е, когато обичаш. Вдишването и издишването се редуват леко, душата ти е в покой и вече няма нужда тревожните мисли да маршируват в ума ти.
Аз съм онзи, който се научи да казва „обичам те“.
След късния следобед всичко придобива друг смисъл. Дните стават все по-кратки и вечерите застават на наша страна. Няма нужда да бързаме. Няма нужда да преиграваме, защото минутите са предостатъчно да бъдем себе си. Червеното вино пак се услажда повече от бялото и това по странен начин ни прави още по-големи съучастници по любов.
Аз съм онзи, който вече не търси причини.
Дори когато не сме заедно, присъствието е осезаемо. Физическата близост не е задължителна, за да бъдем свързани до смърт. Представата за смъртта дори ми се струва приятна, защото отвъд не съществуват граници за желанието. Извършваме действия, сякаш колкото да си припомняме, че сме живи. Животът без любов е несбъднатата тъга на всички, които не са обичали.
Аз съм онзи, който престана да задава въпроси.
Ревността изисква усилия, на каквито в момента не съм способен. Ревността е присъща на всеки, който не познава увереността. Любовта изисква увереност, тя не е за слабите. Всяка секунда аз осъзнавам какво изпитвам към теб и към целия свят заради теб – това е единственият начин да бъда зает и да не подлагам на съмнение желанието да останеш с мен.
(Хората са подвластни на толкова много страхове!).
Дъждът също е тъжен, но отива на есента. Докато другите се втренчват в мокрите витрини, в стъклата им виждам в отражението ти. Трамваите бавно се влачат по студените релси, а аз крача уверено и прескачам локви като дете, което за първи път е оставено да прави каквото поиска. Обичащите познават тъгата, но тя е задължителна когато се чувстваш жив заради някого. Тогава осовата линия не те разделя от нищо, а показва верния път.
Всяка локва е повод да ликувам.
Аз съм онзи, който няма нужда от ново начало.
В градската суматоха можеш да се изгубиш. Клаксоните на хиляди автомобили взривяват самотата на града, който мърда единствено заради инстинкта да оцелява. Онези, които няма заради кого да вдишват и издишват въздух с белите си дробове, напредват бавно по измокрените булеварди в София и непрекъснато проверяват дали чадърите им не пропускат дъжда отнякъде.
Без мисълта за някого безпокойството е порой за душата.
Трябваше да минат години, за да осъзная колко важно нещо е равновесието. Сега знам, че нямам нужда от часовник, защото секундите не зависят от циферблати и стрелки. Сега за мен времето съществува дотолкова, доколкото съм с теб и в секундата, когато отсъстваш. Допирът не е задължителен, за да сме заедно.
Любовта стига.
Прочетете още:
Има съдба, която ни направлява. Има бъдеще, което ни очаква...
Tя му написа номера си върху салфетка
