Бихме могли да я наречем българската Джулиан Мур - огнена, червенокоса, страстна, безкомпромисна, загадъчна и мистериозна, смела, и в същото време нежна, фина, женствена, ефирна. 

Признавам си, познавам я от години и никога няма да спра да се възхищавам на борбения ѝ дух и непресъхващото любопитство към света, изкуството и магиите около нас.

С най-новия си дързък и атрактивен спектакъл "Пътят към Афродита" тя се осмелява да бъде богинята на любовта. И това адски ѝ отива.

Тя е Бойка Велкова.

Актриса. Жрица на Мелпопмена, на афродизиаците и страстта.

Спокойно би могла да бъде родена в Латинска Америка или Париж. Обича и се труди с мащабите на имперска Русия, говори малко, но стреля точно.

Ето я:

Кремена Димитрова: Как се реши да направиш моноспектакъл? Това е трудна форма, трябва да държиш вниманието на зрителя през цялото време. Не е ли уморително?

Бойка Велкова: Прочетох книгата на Исабел Алиенде "Афродита " и полетях. Поисках веднага да споделя този текст с много хора, защото това са най-бляскавите страници излезли изпод перото ѝ.Това е книга, която почива на хумора, и на женския поглед към света. Исабел Алиенде посвещава тези еротични фантазии на веселите влюбени и защо не на уплашените господа и унилите дами. Захванах се да построя моя моноспектакъл, като се вдъхнових от аромата на канела, червено вино, мъжки устни, пропуснати нощи, думи на Исабел Алиенде и други афродизиаци. Не съм се замисляла дали е уморително, или дали държа вниманието на публиката. Просто го правя с голяма радост,  залата винаги е пълна, и накрая всички празнуваме  своето пробуждане.

К. Д: Защо избра именно Афродита на Алиенде за материал за твоя моноспектакъл?

Б. В: ”Пътят към Афродита" е спектакъл за радостта от живота, за малките удоволствия, които си доставяме, за връзката между прегрешенията и духовното израстване, за съвместното съществуване на Небесната и Телесната Афродита. Има подправки, без които дните ни щяха да са напълно безвкусни, точно тях и някои други афродизиаци описва този красив ,сценичен разказ. Edna жена и Edna актриса се срещат на сцената, за да си подадат ръка, за да си признаят някои тайни, за да си споделят забавни истории и да заявят своя вкус към изкуството, храната и силата на прошепнатите слова. Как да не харесаш този вулкан от емоция и нежност?

К. Д: Ползваш ли някоя от нейните рецепти? Самата ти готвиш ли?

Б. В: Любимата ми рецепта е "Супа на помирението". Прекрасна е! Историята около нея също. Тази рецепта в представлението се танцува, защото дори когато готвим, е добре да сме леки, елегантни, изпълнени с вълнение. Айседора Дънкън казваше, че е изтанцувала живота си и е оставила едно прозрение: "Единственото, което прави този свят обитаем, е любовта". Всичко, което правя в кухнята, е изпълнено с любов и лекота. Харесва ми да готвя , но съм много щастлива, когото моят съпруг ме изненада с някои от своите импровизации.

К. Д: Може ли съвременната жена да бъде едновременно успяла в кариерата, всеотдайна майка, добра домакиня и красива жена? Каква е твоята формула?

Б. В: Мисля, че съвременната жена би могла да бъде всичко това. Но... струва си да положи усилие да развие вътрешния си свят, да се научи на търпение и толерантност, да не се поддава на рутината, да организира добре времето си, да не чака нищо отвън, а сама да се самосъздаде. Да използва силата на Ин, от която самата тя е сътворена, като отстъпва и се приспособява, като приема, обгръща, убеждава и преобразява.  

К. Д: Какви книги те вдъхновяват?

Б. В: Обичам да чета и харесвам всякакъв вид литература - историческа, художествена и езотерична. Словото е магия! Речта описва, внушава, възбужда. Думите имат аромат, температура, вкус. Между думите може да се рееш, докато се загубиш.

К. Д: С кого би искала да си партнираш на сцената?

Б. В: Бих искала да си партнирам с по-млади колеги, с мои връстници и с по-възрастни колеги. Партньорството е благодат. Разбираш много неща за себе си, за професията, разбира се, хубаво е да си с широко отворени очи.

К. Д: Ролята, която ти е била най-трудна?

Б. В: Всички роли са трудни. Вярно е твърдението, че няма малки и големи роли. Аз тръгвам към всички роли със страст и доза приключение като в "Индиана Джоунс".

К. Д: Уроците, които са били най-ценни за теб?

Б. В: Всеки ден получавам уроци. Какво трябва и какво не трябва да правиш. Благодарна съм за това. Когато си осъзнат, не се сърдиш, а се опитваш да го разбереш, да го преработиш и да не го повтаряш. Всичко е в нас - и успехите и неуспехите. Не бива да виним никого, ще си загубим времето.

К. Д: Кой е най-големият ти критик и най-големият приятел в нещата, които правиш? На чие мнение държиш най-много?

Б. В: Най-големите ми критици са моят съпруг, детето ми и моята майка. На тяхното мнение държа най-много. Те са безпощадни, крайни, обичащи и винаги се оказват прави. Как да не им се довериш?

К. Д: Ако трябва да се обърнеш към жените в България, какво би ги посъветвала?

Б. В: Жените, които са постигнали своето индивидуално развитие, не зависят от материални обстоятелства. Те могат да изградят собствената си съдба независимо от трудностите, които се изпречват на пътя. Да вникнем и да осветим тъмните зони на душата си с прожектора на вниманието и да съградим своя вътрешен свят!

Можете да гледате ”Пътят към Афродита” на 22 април, 19.30 часа, в Столичен куклен театър.