Припомняме ви един незабравим текст на наш читател от архивите на рубриката "Из Edna@" (бел. ред.)
Светът се обърка. С пълна сила и нашите отношения. А оттам и наименованията им. Какво е любовник? А приятел? Това са две различни понятия - за мен. Не налагам мнение.
Любовникът е за любов, а сега го наричат приятел. Приятел е нещо повече. На него можем винаги да разчитаме.
Докато на любовника не, защото може да е семеен. Винаги може да ни изостави. Ето за тях през моите очи те са повече настоятелни, за да имат една жена. Свалката е и по-продължителна. Телефонче, цветя, комплименти... Полагат големи усилия да не си издадат семейното положение. Рискуват, но не се предават. Има криза в семейството и си намира подслон. Но на каква цена. Да разбие сърцето на още една жена.
Не ни ли омръзна да ближем раните на женените мъже? Че такива ни желаят, става ли ни по-добре?
Изтръскват си перата като петел от кокошкаи се завръщат при жените си. Щастливи, освежени. Тази "изневяра" - жизнено необходима, за да погледне от друг ъгъл на семейното гнездо.
Кой се грижеше за незадоволения им нагон? Когото оставят без пардон! Колкото са щедри на "любов", толкова са опустушители на женското его.
Дори от финансова подбуда да е принудена една жена да се съгласи да стане любовница, остава в нея една тъга. Защото жените при всяка връзка влагат нещичко от себе си. Докато мъжете бързо забравят. За тях забежката е само секс. Да се докажат на себе си.
Моя приятелка, хубавичка и устата, имаше неуспешни подобни любови. Една вечер на спирката двама мъже си говорят с висок глас, че е хубава. Тя се доближава до тях - "Щом съм хубава, един от вас утре тук". Появява се наистина единият мъж. Оказа се отново семеен. Нямаше късмет. Падна ѝ пердето. Направи от невъзможното, възможно. Разведе го и мина под венчилото.
Ирония на съдбата. Смела постъпка, на която не всички жени са способни. Но не казвайте "аз никога не бих го направила". Защото думата - никога - не е хубава. Не се знае какво ще ни се случи, да не се заричаме. Колкото са мъжете и жените, толкова са различни и съдбините.
На мъжете им е добре с двойната игра, но понякога им играе лоша шега и провидението променя жизнения им път.
Вярвам в приятелството между мъж и жена. Но истинско, без секс. Нали имаме нужда от мъжки съвет. Познават си мъжката психика. Само ако прескочат летвата, приятелството се разваля.
Е, любовникът може ли да бъде приятел? А двете заедно?
Малко абсурдно, но не и невъзможно. Да повярваме на признанията на някои жени, че съпрузите са им и приятели. Приемаме си орисията, каквато и да е тя. Променлива, но я понасяме, вървим с нея, ръка за ръка.
Автор: Мариана Лазарова
Edna търси най-талантливите писатели сред своите читатели! Изпращайте специално написани за нас текстове на edna@netinfo.bg, а одобрените ще публикуваме в рубриката "Из edna@".
