Вероятно сте чували за филма „Дрейф“ (“Adrift”) от 2018 г., базиран на истинска история и с участието на Шейлийн Удли и Сам Клафин в ролите на Тами Олдъм Ашкрафт и Ричард Шарп – двама моряци, които тръгват на пътешествие от Таити до Сан Диего през 1983 г., но се сблъскват с урагана Реймънд.

Филмът описва събитията преди пътуването им, както и бурята и последиците от нея, но всъщност не разкрива цялата история. Преди да продължите с четенето обаче, трябва да знаете, че истинската история може да ви разкрие финала на филма, ако не сте го гледали, така че продължете на свой риск.

През септември 1983 г. 23-годишната Тами и нейният годеник Ричард приемат работата да закарат яхтата Хазана до Сан Диего, изминавайки повече от 4000 мили (или над 6000 км). По-малко от три седмици след началото на пътуването им Ашкрафт и Шарп се сблъскват с урагана Реймънд, който предизвика 12-метрови вълни и ветрове със скорост от 225 км/ч. На 12 октомври Ричард казва на Тами да слезе под палубата, за да си почине, но лодката се преобръща и Тами изпада в безсъзнание. Когато се събужда ден по-късно, Ричард го няма, а обезопасителното му въже виси от борда на лодката.

В тази ситуация Ашкрафт трябва да направи какъвто и да е ремонт и да се опита да плава с лодката, за да стигне до суша. Тя изпомпва вода от кабината, монтира платно с допълнителна стрела и започва да управлява яхтата ръчно, използвайки само секстант и часовник. Определяйки, че Сан Диего е твърде далеч, тя се насочва към Хавай – пътуване от 2400 км. Тя завършва пътуването за 41 дни и оцелява, като се храни с консерви и фъстъчено масло.

„Най-трудното беше да се справя с отсъствието на Ричард“, разказва тя пред “Chicago Tribune” през 2003 г. „Но всъщност, докато бях в режим на оцеляване, скръбта не беше толкова осезаема. Не беше толкова интензивно, колкото когато стигнах до брега и оцеляването свърши и виждах хората заедно и всичко непрекъснато ми напомняше за него.“

Във филма Ричард оцелява доста след отминаването на урагана или поне така би си помислил всеки зрител в кино салона. В “Red Sky in Mourning”, мемоарите ѝ за изпитанието, Тами Ашкрафт разказва, че се е чувствала сякаш някакъв глас я е ръководил. Докато тя описва този глас през 2003 г. като своя собствен „вътрешен дух“, филмът интерпретира гласа като самия Ричард и чак на финала разкрива, че е бил пометен от лодката по време на урагана. Това, което Ашкрафт „вижда“ след катастрофата, е само проява на неговия дух и всички задачи, които тя изпълнява, за да стигне до Хавай, са нейни лични постижения.

Дали този трик е успешен или не, зависи от зрителя, но от своя страна истинската Тами изглежда го одобрява. В интервю за “Cosmopolitan” актьорът Сам Клафин казва, че Тами „първоначално е помогнала на сценаристите за историята“. Тя също посещава снимачната площадка по време на снимките и според Сам тя му е дала благословията си за ролята му на Ричард. „Разказваме нейната история и тя като че ли я отстоява“, споделя той.

Въпреки че е претърпяла ужасяващо изпитание в открития океан, Тами продължава да плава и до днес.

„Просто обичам плаването“, казва тя. „Това е моята страст. Някак съпоставям инцидента с това да попаднеш в автомобилна катастрофа – рано или късно след това се връщате отново в колата или, както се казва, обратно на коня.“

През 2019 г. тя разговаря с Кралския национален институт за спасителни лодки за това как хората могат да бъдат в безопасност по време на плаване и какво да правят, ако изобщо се окажат в беда в морето. „Първото правило е: не се забърквайте с майката природа“, казва тя. „Проучете времето, защото майката природа е много по-голяма от нас. Това е едно от най-важните неща, които мога да кажа.“

Ашкрафт дори насърчава използването на съвременни устройства. „С днешните технологии можете да получавате актуални метеорологични доклади и новини за времето“, казва тя. „През 1983 г. можехме да получаваме данни за времето само на всеки три часа. Освен това сега електрониката е много по-добра и водоустойчива.“

Но тя подчерта, че нейният секстант е това, което ѝ е спасило живота. „Казвам ви, този секстант ми спаси живота. Дори да е пластмасов секстант - винаги казвам, че ако ще прекосявате океана, уверете се, че на борда има секстант със съответните таблици. Защото в крайна сметка, ако всички батерии изчезнат, трябва да разчитате на него, за да се върнете обратно. И това ми спаси живота.“

Още за четене:

• Трагичната любовна история, вдъхновила филма „Преди изгрев“
• Любов, по-силна от времето и разстоянието: невероятната история на Шон Конъри и Мишелин Рокбрюн
• „От онази вечер не искам да прекарвам време с никоя друга“: любовта, която промени живота на Матю Макконъхи
• Трагичната любовна история, която промени съдбата на Мерил Стрийп
• Трогателната история на Мат Лебланк, който дава всичко от себе си, за да спаси дъщеря си
• Невена Коканова и Раде Маркович - историята на една невъзможна любов, която изпепелява
• Преди трагедията: приказната любовна история на Лиъм Нийсън и Наташа Ричърдсън
• Красивата любовна история на Селин Дион и Рене Анжелил