Вяра Иванова
Винаги се сещам за теб във втория ден на лятото. Не в първия. Първият е пълен с еуфория, с обещания, с прекалено много фойерверки. Аз предпочитам втория летен ден, за да те поканя да нахлуеш отново в съзнанието ми. Вторият летен ден е по-спокоен, оставя ти време да помислиш, да почетеш откъс от хубава книга, да вдишаш от уханието на липите и да се сетиш за онзи човек, който промени всичко.
И за онова лято, което промени всичко…
Защото всеки един от нас има по едно такова лято в живота си. Горещо, гръмотевично, изпълнено със страх, страст, жажда за още и още. Лято, което не си очаквал, че ще преживееш. То не е от онези лета, които не искаш да свършват, нито пък е от онези, които си чакала нетърпеливо. То просто идва, случва се и те оставя приятно зашеметена.
Вкусът му е сладоледен, а ароматът му е на цъфнали липи, горещ асфалт и морска сол. В самия момент не осъзнаваш, че пред теб стои лятото, което ще промени всичко. Разбираш го по-късно… Когато върху бронзовите ти рамене се настани уютна жилетка и есенните листа започнат да шумолят под краката ти. Осъзнаваш, че вече нищо няма да е същото, когато щурчетата замлъкнат, гнездата на щъркелите опустеят и първият студен есенен дъжд ти спре дъха.
Ти мислиш ли за нашето лято, което промени всичко? Връщаш ли се към онези мигове, които се случваха пред очите на забавен каданс? Тогава светът бе широк, лятото безкрайно, а ние дори не подозирахме колко мечти предстои да сбъднем. Питаш ли се къде е онова момиче, което крачеше смело под липите? Което пукаше всички сапунени мехури и се смееше без капка срам? Виждал ли си я скоро? Питал ли си я за какво копнее?
Аз ще ти кажа за какво не копнее тя. Тя вече не копнее за лета, които променят всичко. На човек му е нужно само едно такова лято в живота. Ние имахме нашето и не бива да бъдем алчни.
Сега копнея за лета, които не се променят. Бавни, лежерни, дори леко скучновати. Обикновени лета, изпълнени с уханни нектарини, розови домати и интересни разговори. Лета с повече слънце, по-малко грижи и много смях.
Мечтая за лета, които не отнемат хора от живота ми. Предвидими лета, които се усещат като една безкрайна ваканция - със споделени моменти, солени целувки, изгорели нослета и сочни като диня. Лета, в които бурите са повод да останем вкъщи и да почетем, а слънчевите дни означават приключение.
Благодаря на онова лято, което промени живота ми. И добре дошло на лятото, което не искам да променя нищо!
Прочети още:
- Любов, гореща и небрежна, като юнски следобед
- Ти си звездичката, около която ще си образувам Космос
- Обичам те повече от май и от черешите
