В късната пролет на 2013 г., Ивинела Самуилова, авторката на бестселъра "Животът може да е чудо", поема по поклонническия път към Сантяго де Компостела в Испания. "Богословката с талантливо перо", както я наричат, извървя пеша 320 км по маршрута, известен като "Камино" и стигна до Finis Terrae – мястото, смятано в древността за края на света.
Писателката признава, че е тръгнала на Камино заради Ади – необикновената и забавна героиня от романите ѝ, покорила сърцата на хиляди читатели. През "Животът може да е чудо" до "Жената, която търсеше любовта", Ади измина дълъг път (през много смях и малко сълзи) и стигна до удивителни открития за живота и любовта. През цялото време тя бе много смела в това да бъде много искрена, да бърка дълбоко в душата си и да вади на показ това, което понякога предпочитаме да скрием от себе си.
Книгата
Човек без вяра е като пътник без посока. (надпис на старо гробище)
В "Къде отиваш, пътнико?" Ади е поела предизвикателството да отиде още по-далеч.
Открила, че както в любовта, така и в живота, човек сам създава бариерите, които му пречат да живее пълноценно, в новата история тя се оказва изправена пред най-голямото предизвикателство: да разбере какъв е смисълът да живеем, след като ще умрем.
Всичко започва в деня, когато Ади "случайно" се натъква на мъртвец, малко след като в ръцете на Алексей, нейният необикновен приятел-психолог, също е умрял човек. Съвпаденията обаче не спират дотук. Броени дни след срещата с чуждата смърт, мисълта за която не ѝ дава покой, на Ади й се налага да погледне собствената си смърт в очите.
И точно тогава, в мига на най-голямо отчаяние, за Ади настъпва "часът на Бога". Моментът, в който всички външни опори губят значение и вярата остава единственото ѝ упование. И Ади с ужас разбира, че е извършила най-големия от всички грехове: изгубила е Бог. Затова решава да поеме по известния поклоннически път към Сантяго де Компостела с надеждата да преоткрие Бог в сърцето си.
Ади тръгва към края на света, последвала един копнеж в сърцето си, който всички понякога усещаме, но често насила заглушаваме. Копнеж, който въпреки зейналата в земята дупка на собствения ни гроб, ни кара да вдигаме очи към небето, да ставаме сутрин, да искаме да бъдем по-добри хора, да раздаваме любов, да правим най-доброто, на което сме способни и да продължаваме чудото на живота, създавайки живот.
Копнежът в душата ти е Моят глас.
Не търси чужди следи.
Щом тръгнеш, Пътят ще се появи.
Следвай въздишките на сърцето си.
Това е първото стихче от една малка книжка със заглавие "Къде отиваш, пътнико?", която Ади получава в началото на Пътя. И този глас ще я съпътства през дните на нейното пътешествие, в срещите ѝ с различни хора и ситуации, потвърждавайки собствените ѝ открития. Че човешката ни задача е да осъществим истинското си величие, като последваме този глас - копнеж по Бога. Че дори да извървим всички пътища, ако не разпознаваме Бог в себе си, света и ближните, не сме стигнали доникъде. Че пресечната точка на "двата свята" е във всеки един момент от живота ни и всяка човешка крачка е възможност за среща с Бог. За да отрием накрая, че всъщност никой не тръгва да търси Бога, ако вече не Го е намерил в сърцето си и че всеки път, когато човек избере любовта, срещата се е състояла.
"Къде отиваш, пътнико?" е големият въпрос на земното ни битие. Изборът на съществуването ни. Да бъдем пътник - пилигрим на живота и радостта, тръгнал към Бог и вечността или "пътник" - отчаян смъртник, поел към небитието. Човек, който се влачи през живота си като жив труп или такъв, който живее с радостното удивление на възкръснал мъртвец.
"Има нещо ново под слънцето! Възкресението е новината за света!" – възкликва Ади.
"Не е случайно, че завърших тази книга на Великден. Възкресението като личен факт означава да съживиш сърцето си. А да съживиш сърцето си, означава да можеш да обичаш", добавя Ивинела Самуилова.
А в радостния трепет на душата, след като е затворил последната страница, читателят открива, че Пътят, който го е отвел до края на света, го е върнал у дома обновен. И осъзнал, че вървим напред само тогава, когато се завръщаме към сърцето. Мястото, където обитава Бог.
"Къде отиваш, пътнико?" е издадена от ИК "Хермес" и може да бъде намерена по книжарниците в страната от 20-ти юни.
Премиера в Пловдив: 21 юни (събота), 11 часа, книжарница "Хермес", ул. Княз Александър I 43
Премиера в София: 26 юни (четвъртък), 18.30 часа, Greenwich Book Center, бул. Витоша 37
Авторката
Ивинела Самуилова е автор на романите "Животът може да е чудо", "Ако животът не е чудо" и "Жената, която търсеше любовта". И трите книги бързо се наредиха сред най-търсените заглавия на българския книжен пазар. По думите на читатели, книгите на Ивинела Самуилова са "завладяващи и провокиращи","жизнени, пробуждащи и мотивиращи", "не робуват на клишета", "действат като терапия", "променят отношението към живота", "зареждат, учат и вдъхновяват".
Ивинела Самуилова е родена през 1971 г. в гр. Севлиево. Завършва езикова гимназия в град Враца с испански и английски език, а след това – магистратура по богословие във Великотърновския университет. Има и редица допълнителни квалификации и обучения, сред които журналистика и психология.
Ивинела е и учредител на фондация "Кларитас". Една от основните дейности на организацията е свързана със съхраняване и популяризиране на българския музикален фолклор.
Творческите търсения на Ивинела Самуилова са насочени към вътрешния свят на човека и отношенията му с Бог, света и ближните.
