Живот... как бихме го описали?
Най-правилното определение за живота не би ли звучало по следния начин - съвкупност от различни хора, съдби, пространства, напомнящи ни за нещо, което е твърде лично за нас – надежди, емоции, мечти и всичко онова, за което всеки един от вас започна да си мисли или по-правилно е да кажем - да мечтае.
Казват, че мечтите са отражение на нашия живот, в такъв случай е време да посъветвам както себе си, така и мечтателите, които са отделили от времето си за това новаторско четиво (да ти, точно ти!) - време е да започнеш да живееш, както мечтаеш!
Има тънка граница между това да живееш и да съществуваш. За съжаление много от днешното забързано общество все още не я осъзнава, но след дълги размисли (уверявам ви, доста дълги бяха) най-лесното бе да го осъзнаеш. Ще съгласите с мен, че най-трудното е да започнете да го прилагате – за да живееш живота си по начина, който сам си представяш, е необходимо едно единствено и много просто нещо (което да си призная на мен ми липсва често) това е смелостта.
Сигурна съм, че в живота на всеки човек е имало моменти, в които е съжалявал, че е пропуснал определена възможност, поради липсата на смелост и наличието на страх. Реших да последвам собствения си съвет, като се престраша да ви разкажа една история.
Спомняте ли си когато бяхте малки и беззащитни. Родителите ви правеха всичко за вас. Включително и да ви разказват любимите ви приказки за Пепеляшка, Спящата красавица или за Жабока, който се превърнал в принц. Всички тези истории се базират на темата за любовта. Тогава вярвахте в любовта, нали?
Защо тогава внезапно светът започна да забравя за любовните приказни истории, които продължават да се случват и днес, но вече не се разказват, защото са пребрегнати от "новините", разказващи за живота на "поп-фолк диви", които внезапно се влюбват в "прекрасни" богати чичковци... Но тази приказка се е сдобила с голяма популярност през 21 век, затова нека се върнем към истинския смисъл на така мечтаната любов.
През един майски слънчев ден едно обикновено момиче вървеше по пътеката на нейното забързано ежедневие. В главата ѝ бе пълен хаос от мисли и напрежение, че пореден ден закъснява, но изведнъж се случи... Тя получи своята успокоителна напитка. Вървейки по пътя на сивото ежедневие, тя срещна погледа си с неговия... Непознато момче, което за първи път виждаше, но имаше чувството, че вече го е срещала.
Те се разминаха сякаш бяха провели един дълъг задълбочен разговор само с поглед. Хаосът в главата ѝ изчезна и се появи една единствена мисъл, че наистина закъснява! Разбира се че не, мисълта за момчето, което бе срещнала. През целия ден тя бе усмихната и някак различна и променена (тя бе започнала да се чувства жива).
През следващите дни очакваще да го види. Когато почти бе изгубила всякаква надежда, един ден те отново се сблъскаха на ринга на любовта. Погледите им отново споделиха един и същ хоризонт, но този път те бяха подкрепени и от неговата усмивка.
Дали вече събудих романтиката у вас? Може би, но те повече не се срещнаха. Не успяха да се запознаят поради липсата на смелост или желанието това да се случи на тяхната следваща среща... Момичето, което ми разказа тази история, завърши с изречението - "Може би думите бяха излишни...!"
Историята която споделих с вас накара това момиче да повярва в любовта, защото тя наистина съществува. Сега нашата героиня очаква погледа на своята нова истинска любов. Точно това момиче ви моли да повярвате и вие, защото скоро ще го изпитате и любовта ще ви поднесе основното ястие в ресторанта на живота.
А вие какво си поръчахте? Не се стеснявайте, хайде това е вашият момент, поръчайте това, което винаги сте мечтали и скоро то ще ви бъде поднесено.
Автор: Соня Георгиева
Edna търси най-талантливите писатели сред своите читатели! Изпращайте специално написани за нас текстове на edna@netinfo.bg, а одобрените ще публикуваме в рубриката "Из edna@".
