На 11 септември почитаме паметта на една светица, чиито труден и изпълнен с превратности житейски път е пример за смирение, покаяние и силна вяра. Честит Имен Ден!

През 5 век в Александрия живяла млада и красива жена на име Теодора.

Тя била щастливо омъжена, но случило се така, че изневерила на своя съпруг.

На следващия ден след изневярата младата Теодора била толкова гузна и се срамувала от своята постъпка, че отишла при игуменката на близкия манастир, за да потърси съвет. След разговора с игуменията, Света Теодора решила, че ще стане монах в мъжкия манастир, който се намирал на около 18 км от дома на младата жена. Речено – сторено. Рано сутринта съпругът на Света Теодора тръгнал за работа, а тя остригала своята буйна коса и облечена като мъж се запътила към мъжкия манастир. Похлопала на входната врата. Вече било вечерта. Вратарят обадил на игумена, че млад мъж желае да постъпи  в манастира. Игуменът отказал да приеме Света Теодора още същата нощ. Поръчал младият мъж да спи вън от портите на Светата обител. През нощта разни демони обикаляли около младата жена, но Света Теодора не се изплашила. На следващата сутрин тя била приета сред манастирското братство с името Теодор. Монасите се чудели на усърдието на младия монах, с което се моли, прави поклони и спазва всички манастирски правила. Минали 8 години. Игуменът на манастира изпратил Света Теодора до града, за да купи жито за Светата обител. Поръчал на монаха ако закъснее, да спи в близкия до града манастир. Точно така се случило, но Света Теодора не подозирала, че в другия манастир ще й се случи много неприятна случка. Племенничката на игумена била в манастира и като видяла младия монах Теодор, влюбила се в него и го пожелала. Започнала да ухажва монаха, а Света Теодора нямало как да разкрие, че не е мъж. Въпреки това, успяла да отблъсне похотливата натрапница.

Минали 9 месеца и племенницата на игумена се появила в манастира, където Света Теодора живеела и заявила, че бебето, което е донесла, е от монаха Теодор.  Игуменът не повярвал на обясненията и изпъдил Света Теодора с бебето извън манастира. Тя се настанила в една колиба недалеко. Не можела да се крие в близката гора или в пустинята, защото там живеели зверове. До колибата живеели пастири и давали мляко за бебето, за даживее. Монасите постоянно се подигравали на монаха за греха, който не е сторил. Минали 7 години. Игуменът получил внушение Свише, че Света Теодора не е баща на бебето и той върнал обратно монаха в манастира. Настанили детето и мнимия монах в една килия. Минали години. Настанала страшна суша. Всички реки и езера наоколо пресъхнали. Игуменът изпратил Света Теодора до един кладенец, за който се говорело, че не пресъхва. По пътя до кладенеца Света Теодора постоянно се молела на Всевишния в кладенеца да има вода.

Когато пристигнала, той бил пълен с чиста вода. Когато занесла на монасите, казала, че кладенецът не е пресъхнал, благодарение молитвите на игумена.

Минали още години, настъпили последните дни на Света Теодора.

След като се простила с момчето, за което се грижела толкова години, Света Теодора предала Богу дух.

Игуменът получил видение, че монахът Теодор  всъщност е жена.

Решил да провери бездиханното тяло и като видял женските гърди, започнал да ридае, защото осъзнал, че несправедливо прогонил праведната с бебето.

Момчето, за което Света Теодора се грижела, пораснало и станало монах с името Теодор. След години той бил избран за игумен на същия манастир.