В Париж на 9 ноември 1389 г. е родена Изабел дьо Валоа - третото дете на френския крал Шарл VI и съпругата му Изабела Баварска. За съжаление двете по-големи деца на кралската двойка умират и така Изабел за известно време е единственият наследник на френския владетел.
По това време в разгара си е политическото напрежение между Англия и Франция, което е изострено и от психическата нестабилност на баща ѝ Шарл VI , за когото се смята, че е страдал от форма на шизофрения (по-късно наследена от неговия внук Хенри VI).
Преговорите за мир между воюващите държави са бавни и сложни, но двете страни в крайна сметка се споразумяват за 28-годишно примирие през март 1396 г. Един от залозите за мира е ръката на дъщерята на Шарл VI.
Преди това във френския двор пристигат английски посланици, които трябва да видят Изабела и да докладват за нейния външен вид и поведение на своя крал. Изабел казва на пратениците, които я описват като красива, че е щастлива да стане кралица на Англия и започва да се подготвя за важната си роля.
По-късно самият крал на Англия, Ричард II, пътува до Франция, за да се срещне с бъдещата си булка и нейния баща в северния град Кале. След вечерята Изабела е въведена в стаята, придружена от много придворни дами и бива церемониално предадена на новия си съпруг.
Така на 31 октомври 1396 г., само седмица преди да стане на 7 години, Изабел се омъжва за крал Ричард II, като новата кралица носи в Англия огромна зестра. Условието е обаче бракът да не бъде консумиран поне до 12-ия рожден ден на младоженката.
След сватбата Изабел заминава за Англия с новия си съпруг, където е преместена в замъка Уиндзор в Бъркшир. Тя е коронясана за кралица на Англия в Уестминстърското абатство през 1397 г.
По това време Ричард, който е с 22 години по-възрастен от новата си жена, е вдовец. Твърди се, че той бил добър и нежен към младата си съпруга и редовно прекарвал време с нея.
Въпреки че съюзът им е уреден политически и въпреки разликата във възрастта, Изабел и Ричард развиват отношения на взаимно уважение. Поради възрастта на кралицата (според каноничния закон сексуална консумация на брака може да има на не по-рано от 12 години), между двамата не е имало интимни отношения.
Според съвременници кралят се отнасял с жена си като с дъщерята, която с покойната му съпруга така и не успели да имат.
Когато все пак въпросът доколко е разумно зрял мъж да се ожени за момиче, което дори не може да му роди наследник, Ричард II обяснил, че все пак Изабел ще пораства с всеки изминал ден.
Освен това той считал крехката ѝ възраст за предимство, защото щял да може да оформи характера ѝ в съответствие с идеала си. Не на последно място, Ричард смятал, че е достатъчно млад, за да чака съпругата му да порасне. Съдбата обаче имала други планове.
Докато Ричард II провежда военна кампания в Ирландия, за да потуши бунта там, съпругата му е преместена в замъка Порчестър, Скоро след заминаването му обаче, Англия е нападната от братовчед му, Хенри от Болингбрук. Невръстната кралица е принудена да предаде замъка Уолингфорд. Тронът е узурпиран от Хенри, който е коронован като крал Хенри IV.
Когато Ричард II се връща от Ирландия, е заловен в Уелс на 20 август 1399 г. и е затворен, а по-късно убит в замъка Понтефракт.
Младата кралица Изабел е потресена и потъва в скръб заради смъртта на съпруга си. Тя живее в няколко различни замъка по волята на новия крал. Когато нейният баща, кралят на Франция, узнава новината за смъртта на Ричард, той настоява Изабел да бъде върната в родината си.
Хенри IV обаче има други планове. Той информира Изабел за плана си да я омъжи за своя син и наследник, Хенри, принц на Уелс, бъдещият Хенри V.
Говорим си за...
Предана на паметта на Ричард, 10-годишната Изабел категорично отказва новия брак и вместо това потъва в траур, пренебрегвайки исканията на краля.
Въпреки настояването на баща ѝ тя да бъде върната във Франция, френските посланици изпитват големи трудности да получат достъп до нея. В крайна сметка Хенри IV ѝ разрешава да се прибере у дома, за да избегне по-сериозен конфликт.
Хенри IV запазва богата ѝ зестра, която тя трябвало да получи обратно, ако бракът ѝ с Ричард II никога не бъде консумиран.
На 29 юни 1406 г., на 16-годишна възраст, Изабела се омъжва за втори път за своя братовчед Шарл, херцог на Орлеан. За съжаление тя умира само 4 години по-късно, няколко часа след като ражда единственото си дете.
Най-малката сестра на Изабел, Катрин Валоа, по-късно става кралица на Англия и съпруга на Хенри V. След смъртта на краля тя се омъжва тайно за от Оуен Тюдор и нейният син от него става родоначалник на английската династия на Тюдорите.
Прочетете още:
- Кралици без корона: най-могъщите кралски любовници в историята
- Грешници с корона: 5-те най-скандални кралици на всички времена
- И заживели в омраза: Скандалната история на най-кошмарния кралски брак
- Скандалната история на най-скъпия кралски развод
- Кралица насила: Трагичната съдба на момичето, което управлява Англия 9 дни
- Ексцентричната, своенравната, модерната: животът на последната френска кралица Мария-Антоанета
- Любовната афера на кралица Виктория, която застава срещу всички табута
- Вещицата на Англия: виновна ли е Ан Болейн?