Вяра Иванова
Едва ли има дете, за което майка му не е най-добрият човек на света. Едва ли има дете, което ще каже, че не обожава майка си от дъното на душата си. И няма как да е иначе - ние сме частичка от тях. В буквалния и в преносния смисъл.
Майката е може би най-специалният човек в нашия живот. Да, бащите са изключително важни, братята и сестрите са онова, което ни прави цели, но майките са специални по един по-особен начин. Защото те са първите, които ни опознават истински. Още от онези леки ритници в корема, през първото зъбче, първите стъпки, първите думи, първите разочарования и първите победи.
Само мама мирише на мама, само мама гали най-успокояващо по главата, само мама може да създаде уют, където и да се намира. Само мама ще ти се скара, но защото е за твое добре и от обич.
Те могат да ни направят пълна емоционална дисекция само с поглед - дали сме хапвали днес, колко сме хапвали, дали някой ни е ядосал, кой ни е ядосал, изморени ли сме, спали ли сме достатъчно, влюбени ли сме, щастливи ли сме, пие ли ни се вода.
Заклевам се, майките са медиуми. Или както казвам на моята - телепатка. Тя нито е теле, нито е патка, но определено е телепатка, защото в момента, в който вдигна телефона, за да й се обадя, тя вече ми звъни. Или пък обратното. Двойките близнаци може и да имат силна връзка помежду си, но едва ли нещо може да бие телепатичната връзка между майка и дъщеря.
Освен телепат, майки ми е и супергерой. Е, не се вее из града с пелерина и няма тайна самоличност, но определено е свръхчовек. Две малки деца с температура и повръщане? Дайте ги насам! Измисляне на меню и готвене всеки ден за четирима? Дайте ги насам! Ходене на работа, макар да си изморена, недоспала и демотивирана? Дайте го насам! Учене на уроците по математика с не особено схватливата ти дъщеря? Дайте я насам! Чистене, подреждане, обличане, къпане, съвети, пазари, прищявки - дайте ги насам! Защото мама може всичко.
Това не значи, че мама не се изморява, но нали споменах, че е супергерой. Тя не мрънка, не се оплаква и не казва, че не може да направи нещо. Тя просто действа. И това е едновременно толкова вдъхновяващо и толкова тъжно. Защото разбираш какви жертви е правила майка ти за теб, едва когато пораснеш и осъзнаеш, че не е шега работа да си голям човек с отговорности.
Мамо, ти си моят идол в живота и винаги съм искала да стана като теб, когато порасна. Толкова всеотдайна, толкова силна, толкова смела, толкова сръчна. Ти сякаш можеш всичко. Майките могат всичко. Те винаги са нужни на децата си, колкото и големи да ставаме, дори и вече да имаме собствени деца. Майките винаги знаят правилния отговор, точния съвет и най-вкусната рецепта за вечеря.
Мамо, благодаря ти, че винаги укротяваш зверчето в мен, че винаги намираш точните думи, че ме научи как да бъда добра, че ми се караше да си решавам задачите по математика и да си ям обяда. Благодаря ти за толкова много неща. Но най-вече ти благодаря за мен, защото без теб аз нямаше да съществувам и със сигурност нямаше да съм човекът, който съм днес. А я ме виж сега, стана човек от мен! (Малко луд де, но се преживява).
Пожелавам на теб и на всички останали майки само две неща - бъдете здрави и бъдете до нас, защото без вас сме изгубени!
