Магията на Коледа не в никое украшение по улиците, светещи лампички или нещо друго което донася празнична атмосферае в това да сме заедно. Да споделяме, да се смеем, да празнуваме, да обръщаме внимание на семействата си, да гледаме "Сам вкъщи" за хиляда и осми път, сякаш е за първи, да се забавляваме като деца с децата си, да забравим за малко проблемите, които са ни преследвали по петите през цялата година, С една дума – да сме щастливи! От най-малките неща и всъщност най-значими неща. Умеем ли да ги оценяваме? Нямам представа. Знам само колко е важно.
Важно е и то не само по коледните празници. Важно е 24/7. Важно е по принцип, но не по инерция. Важно е поради простата причина, че ако не оценяваме това, което имаме сега навреме и ако просто го подминаваме като някаква даденост, то по всяка вероятност може и да го изгубим, без да очакваме. Нищо в живота не е на готово. Дори коледната баница изисква усилия. Ако не умеем да ги полагане елементарните неща, какво остава за сложните. Отстрани реалността на другия винаги изглежда по простичка от нашата. Колко лесно е всичко, когато в чужди ръце. Иронията на човешката съдба.
Няма да минавам в дълбоко философската си фаза, това в момента не е нужно. Исках само да кажа нещо важно – докато сме на масата по празниците и се наслаждаваме на коледната и новогодишната трапеза е добре да помислим и за гладните хора. Защо го казвам ли? Коледният дух всъщност е духът на добротата. На това да ни пука за околните. Да не обитаваме света като егоисти. Да не отричаме и да не мразим. Всичко това се връща към нас като бумеранг и точно сега е правилния миг да се замислим за тези неща, нали винаги правим равносметки в края на годината?
Може би един път би било добре, вместо да правим равносметки на провалите си, на личните си неуспехи и на всичко онова, което не сме могли да свършим, вместо това да направим само позитивната равносметка – какво успяхме да свършим? Какво създадохме, какво изградихме от нулата? Научихме ли се да не рушим сърцата си? Основно нещо в този наш прекрасен, причудлив, труден и невероятен живот. Всеки действа за себе си и тегли своята собствено черта. Въпросът е какво остава под чертата. Можем да калкулираме цялото си битие, но не и стореното добро. Затова Би било чудесно просто да го вършим. Да го подарим на света. Тихо. Това е Коледата, която би имала значение. Коледата на добротата.
