Да ти обясняват, че Коледа не е в трескавото и безсмислено пазаруване, във фалшивата веселост и неискрените подаръци, в дежурните честитки, в кухите пожелания и изкуствените равносметки, е вече толкова банално. Ще го прочетеш десетки пъти в постове, статуси, блогове, ще го видиш по телевизора, чуеш по радиото, и пак ще направиш същото. Знам аз.
Затова няма да се напъвам да ти напиша същото като миналата година. Колкото и да не ни се иска, по Коледа си даваме безброй обещания, които траят до изтрезняване или просто до следващата минидепресия, сполетяла ни след плащането на данъците и сметките в началото на годината.
И Коледа, и Великден и всички много важни празници, било то християнски, календарни, професионални или лични, имат една и съща цел – повторението.
Именно чрез повторението на едни и същи ритуали, едни същи обещания, едни и същи надежди, ние даваме плътност и сигурност на собствената си идентичност. Не промяната, а повторението ни прави силни, стабилни и сигурни. Затова са измислени празниците – за да преповтарят една и съща вътрешна нагласа, облечени в шарените и пъстри дрешки на ритуалността.
Няма нищо лошо в това да извадиш украсата за елха и покривките от миналата година. Няма нищо лошо, че отново ще напишеш същите късмети в баницата, нито пък, че отново посрещаш празниците без така мечтаната прическа и маникюр. Какво пък, усмивката ти поне е истинска и неповторима.
Празникът, драги ми читателю, е в повторението на ритуалите и вътрешната настройка за презареждане.
Още от древността ритуалите са служили за повтаряне на важни за общността ценности, които нейните членове изповядват и дават идентичност на групата(племето), обществото, нацията. Затова е било и е важно да повтаряме същината на празника, а не формата, в която сме го облекли.
Сиреч, не изкуствената и претруфена украса на елхата, нито червените гащи и шапки с бели пухчета, нито опасните пиратки и фойерверки, нито китайските дядоколедовци, пеещи безумни песни и поклащащи се вляво и вдясно, не това е празникът.
Ще го кажа просто и ясно – празнуваме раждането на надеждата за спасение.
Раждане.
Надежда.
Спасение.
Тези думи може и да ви звучат твърде отнесено, твърде изтъркано, твърде вече уморени от употреба, затова най-хубавото, което може да направите тази Коледа, е да върнете смисъла на тези понятия. Назад към извора на живота, към искрената надежда, към възможността за спасение на душата.
Тези неща нямат нищо общо с трапези, украси, тоалети, подаръци. Имат общо с чакането, търпението, вярата и радостта от срещата с надеждата.