Здравейте,
Чела съм всички книги на Ивинела Самуилова, които определям като „много мои”. Наскоро подарих книгата „Гатанки от небето” на моята майка, която е много вярваща. И тъй като ми допадат тълкуванията, а с мама имаме конфликти по въпроса с възпитанието на децата (в частност моите) ще бъда много благодарна, ако получа мнението на Ивинела за следната от Притчи Соломонови: „Който щади тоягата си, мрази сина си, а който го обича наказва го на време”.
***
Здравейте,
Радвам се, че книгите ми ви харесват и се надявам да са ви полезни. Благодаря за доверието да поискате мнението ми по въпроса за наказанието на децата. Ще бъда искрена.
Аз съм твърдо съгласна с посочената притча. Ще си позволя да припомня следния цитат от „Гатанки от небето”, който донякъде дава отговор на въпроса Ви:
„Не знам за вас, но мен са ме наказвали като малка. Родителите ми са използвали по този начин авторитета си и житейския си опит, когато са изчерпвали другите възможности да ме предпазят от някакво зло и да ми помогнат да стана по-добро човешко същество. Сигурно не им е било нито лесно, нито приятно да ме коригират по този начин. Знам, че наказвайки мен, те самите са страдали.
Но са ме обичали достатъчно, за да го направят. Защото любовта не е толерантна към лошото, а взискателна за доброто. Кой родител би казал, че понеже много обича детето си, му е все едно дали то ще стане негодник, защото най-важно от всичко е на детето да му е приятно, каквото и да прави? Като родители, водени от любов и загриженост за децата си, ние допускаме те да „страдат” – да им се случват неща, които те не разбират защо са добри за тях.”
Уверена съм, че децата, при оформянето им като хора, имат нужда да им бъдат поставяни граници. Сам Бог понякога прибягва до „тоягата” - допуска да ни се случи едно или друго „страдание”, което има вразумяващ ефект, макар и ние да не го разбираме или да не сме съгласни.
„- Това не е справедливо!
- Повярвай ми, за твое добро е!
Това не е просто домашен диалог между роптаещо дете и любящ родител. Това е космически диалог - между нас, големите деца, и Бога.” – се казва в същата притча от „Гатанки от небето”.
Разбира се, както е посочено, тоягата не изчерпва всички останали методи на възпитание. Освен това, и може би най-важното, тоягата е възпитателно средство само когато използващият я има съзнанието, авторитети и капацитета да я ползва разумно като такова средство, за да не се превърне в най-обикновен насилник.
Ако обърнете внимание, навремето тоягата най-често се е използвала от най-умните - учителите, на които е била поверена огромната отговорност не само да преподават учебен материал, но и да създават личности.
Най-великите ни възрожденски общественици са размахвали тоягите и самите те са били здраво налагани в училище. На едно от емблематичните български училища пък - Априловската гимназия в Габрово, е имало надпис на входа, че не се приемат деца, които не носят на бой.
С всичко това искам да кажа, че според мен наказанието има важна коригираща роля в процеса на оформяне на човешкото същество, а съвременното прекалено позитивирано отношение към децата и отричането на наказанието като мярка за възпитание по-често им играе лоша шега, като ги превръща в нагли, неконтролируеми и арогантни същества.
Поздрави,
Ивинела
Прочетете още:
Моля ви, издействайте ми от Вселената дом...
Само за жени: знаем ли кога да спрем?
* Въпроси към Алексей можете да задавате на edna@netinfocompany.bg. Анонимността ви е гарантирана.
