Представете си следната романтична картина. Двойка млади хора седят в популярен бар в София, в красива лятна вечер, точно под звездите, над шума на града и сервитьорката току що им е донесла красиво оформени коктейли.

Слага ги внимателно до хвърлящата мека светлина свещичка и тихо се отдалечава.

Какво мислите, че следва? Романтична целувка, наздравица, вричане във вечна любов, пак целувка и изобщо – обич и пеперуди.

Нищо подобно.

В момента, в който сервитьорката се отдалечи, момичето извади телефона и започна да снима коктейлите и свещичката от всички възможно ъгли, разбира се, направиха и селфи, после тя пак снима коктейла, после той снима нея, накрая тя го накара да го снима и той, явно решил, че само това е пътят към целувката, се съгласи с явно неодобрение.

Друга случка, също съвсем реална: На една маса стоят четирима приятели.

И четиримата са "заболи" носове в телефоните си. Единия избухва в смях. Другият, видимо доволен, казва: Я им покажи и на тях какво ти изпратих.

Без да звучим излишно консервативно, но употребата на телефони във взаимоотношенията между хората наистина взима застрашителни размери.

Дотолкова, че човек без да се усети, пренебрегва онзи, който стои пред него от плът и кръв, за сметка на виртуално харесване, споделяне или изпращане на прегръщащо мече.

Такова пренебрежително отношение не заслужава никой, особено най-близките ни хора.

Изключването на телефона по време на среща не е само знак за добро възпитание и уважение към отсрещния човек, то е и жест на внимание към самите нас.

Само ако се отдадем изцяло на това, което се случва в момента, можем да го оценим истински, да му се насладим и да го запомним.

Прескачането от реалния разговор във виртуалния, отговарянето на всяко позвъняване превръща ежедневието ни в накъсани и зашити хаотично парченца от различни случки – уж говоря с теб, но всъщност пиша постинг във фейсбук, играя с детето си, но всъщност си гледам пощата, с теб съм, но не спирам да говоря с друг...

Така главният герой в деня ни не сме самите ние, не са хората, с които се срещаме, а е телефонът – около него завихряме всичко още когато отваряме очи и го поглеждаме, уж само за да видим колко е часът.

А само след секунда вече гледаме новините, вместо да погледнем в очите на този, до когото сме се събудили.

Има начин да се отървете или поне да намалите пристрастяването си към телефона. Как – ще разберете скоро само от Edna.bg.