Когато станеш на 35 и повече, всички приятели и познати започват деликатно да те успокояват, казват ти, че с годините търпението, издръжливостта и самообладанието се увеличават и това значително добавя качество и цена, както е при старите вина. Прави са, дявол да го вземе.
Колко проблеми възникват в живота само затова, че не можеш да изчакаш! Нетърпеливостта у жените, като правило, е в повече – не могат да почакат. Веднага избухват, когато шефът неправилно ги е наказал.
Отговарят на секундата, когато ги нагрубят в магазина или градския транспорт. Звънят на мъж, който не проявява интерес към тях.
След час от кавгата тичат към любимия да се помирят, макар че той си е виновен. Викат в отговор, когато мъжът им е повишил тон.
И още много други такива, защото когато си млада, емоциите и хормоните са без край, а любовта към себе си е малко.
Когато станеш зряла личност, дори и тези, които преди са те изкарвали от кожата ти, забелязват: „О, какво самообладание!“
И ти не знаеш да се радваш ли или не. Защото от една страна самообладанието въобще не е признак на младост, а от друга – понякога получаваш невъобразим кеф от това, че умееш да се контролираш, че самодисциплината не е празна дума и че ти все пак умееш това.
И във вашия живот навярно има или е имало нещо подобно… Написала си един гневен SMS и ти се иска поне още осем да добавиш и всичко да обясниш. Скарала си се по телефона с познат и се пръсваш от желание да звъннеш отново и да се доизкажеш до край и така можеш да звъниш докато не ти блокират телефона.
Не ти е отворил някой вратата – ще звъниш на звънеца докато не извика някой полиция. Написала си прощално писмо по ел. поща, а след това още три прощални, а след два дни – едно примирително.
Казала си всичко на майка си, избягала си от къщи, на другия ден вечерта си се върнала, защото въобще не е лесно да си намериш квартира. Решила си да се разведеш, заявление за развод носиш в чантата си, а след ден му искаш пари за ботушки.
Затръшнала си вратата на началника, след половин час си си подала заявлението за напускане, цяла нощ си плакала, а сутринта си се съгласила на извънредна работа, не по длъжността ти.
С всичко това убиваш постигнатото от първата крачка, губиш самоуважение и се показваш като крайно неуравновесена особа.
Спри се тогава най-сетне…
Да прекратиш потока на съзнанието, когато бушуват урагани в душата ти е много трудно. Това е висок клас самоконтрол. Този, който може в нужния момент просто да си каже „Стоп“, е способен да спечели всяка война и всяка игра.
Вие ще изберете кое ще ви помогне: да броите до 10 или до 100, да умножавате 365 по 247 на ум, да броите всички червени предмети наоколо. Или да строшите телефона си, ако ръката ви се протяга да набере номера.
Или да отиде да поревете във ваната. Или да излезете на улицата и да обиколите района 15 пъти. Или да направите 50 лицеви опори. Или още куп начини, за да се почувствате по-добре.
Изведнъж обаче в живота настъпва време, когато разбираш, че твоето си е твое и с това идва спокойствието. Започваш ясно да осъзнаваш, че по-добрият избор може да бъде далеч не този, който съдбата ти подхвърля в настоящия момент.
Че ако по някакъв повод ти се иска да поплачеш, то си струва да го направиш веднага, но всички писма и SMS-и изпрати сутринта (ако с настъпването на утрото не се развиделява и в душата). Че след твоите 35 години, ще има и 36, и 37…
И че животът не спира: и добър мъж ще срещнеш, и деца ще родиш, и работата по сърце ще си намериш. Какви ти там 25 години, какво ти там пришпорване?
Изглежда, умението да се изчаква е едва ли не най-важната тайна на щастието. Не се хващай за първия попаднал под ръка вариант, а вземи именно това, за което си мечтала; не изтърсвай първото, което ти е дошло в главата и за което ще съжаляваш, а говори вярно, точно и в десятката – и получи истинско удоволствие от това, че си могла да издържиш и да поразиш целта.
Защото правилното решение е блюдо, което е най-добре да се сервира студено.
Можете да възразите: „А какво става с емоционалната интелигентност, ако потискаме емоциите си?“
Не да потискаме, а да ги осъзнаваме и да ги управляваме и съответно да подпомогнем мисленето. Рядко решенията, взети прибързано, са ефективни. Емоционалната интелигентност със сигурност не е истерия.
И най-важното, твоята издръжливост поражда уважение към теб.
Това е, навярно, нещото, което си струва да се научи в живота.
