Ето, отново е май – прекрасен, свеж, изпълнен с надежди, радост от живота и хиляди възможности за вълнуващо прекарване на свободното време.

Въпреки че топлото и нежно майско слънце ни примамва все по-често навън, среща ни с приятели, шляе ни по магазини, градинки и улици, то ни дава възможност и да седнем на романтична пейка под цъфнала акация, кестен или люляк и да почетем.

Издателствата са в трескава битка за твоето внимание, надпреварват се с ефектни корици, гръмки изречения и рекламни кампании, винили и билбордове, обещават ти подаръци, отстъпки и какви ли не екстри, само и само да избереш тяхната книга.

Не вярвам на тези трикове. Не вярвам и на мнението на приятелки. Обичам сама да се гмурвам в книжното море и да си търся съкровища. Откривам ги често съвсем интуитивно, изработила съм си почти безпогрешен инстинкт и интуиция в коя мида е скрит бисерът. Никога не чета анотациите на гърба на книгата, пропускам и ревютата на колеги. Много вярвам на заглавията, защото доброто заглавие е белег на умен и находчив ум и уважение към историята и читателя.

„Къде си, Бернадет?” от Мария Семпъл ме изкуши с шарената си пъзелоподобна структура, която е изградена от всякакви парчета текст – бележки, дневници, разговори, сметки, доклади, статии. Заприлича ми на американско сватбено одеяло – пачуърк от преживени мигове, спомени, пътища.

Историята се движи хаотично, разказвайки за тайнственото и необяснимо изчезване на Бернадет – талантлива, но неработеща архитектка, майка на тийнейджърка и любителка на естествения начин на живот. Фабулата се заплита, когато родителите обещават на Бий, че ако изкара отличен успех, ще ѝ изпълнят едно желание, а то е не по-малко екстравагантно от идеите на майката, а именно – да я заведат в Антрактида. Крушата не пада по-далеч от дървото. Малката Бий е толкова умна и находчива, че успява да изпревари и победи всички полицаи, врагове, детективи, ФБР и следвайки предполагаемата логика на желанията, не само стига до южния континент, но и да открие майка си....И себе си. Защото всички перипетии, през които Бий минава, превръщат малкото момиче в истинска смела млада дама.

С две думи – шантав роман за смелостта, порастването и дързостта да бъдеш различен, да бъдеш себе си, и да следваш мечтите си.

На същия полюс стои и „Напълно изгубили себе си” от Карън Джой Фаулър. Но е една идея по-сериозна и по-дълбока.

Отново имаме история за порастването и намирането на собственото аз на едно прекрасно младо момиче, което страда за изгубената си сестра и търсения от полицията брат. Една тайна, един изтласкан далеч в съзнанието спомен гнети и трови крехката момичешка психика. Вината я разяжда и заплита всичките ѝ пътища в търсене на правилната посока.

Ставаме възрастни, когато се помирим със себе си, когато раздялата с детството се превърне от болка в носталгия. Намираме се и сме все повече себе си, когато си простим и когато повярваме, че всяко ожулено коляно е по-мило и по-сладко от сутрешния махмурлук и вечерната ни меланхолия.

Романът е находчив, дълбок, и изненадващ ни с огромния си хуманизъм. Ненатрапчив, деликатен, увличащ, и много емоционален. Ще го помня дълго.

Най-близък, обаче от всички прочетени романи напоследък, за мен е „Резервен живот” на Лидия Димковска. Абсолютно достоен избор за награда за литература на Европейския съюз за 2013-та. Уви, безобразно актуален тези дни, заради събитията в Македония, въпреки че романът съвсем не е политически.

Действието затваря периода от 1985 до 2005 – двадесет години, в които виждаме как порастват сиамските близначки Сребра и Злата на фона на разпадането на бивша Югославия. Макар и да се набива на очи зверската метафора за невъзможното физическо разделяне на двете сестри, тъй както не е възможно разделянето на републиките без кръвна жертва, романът на Лидия Димковска е повече от това. Той е разказ за едно поколение, на което се наложи да изстрада смяната на политическите системи, хаоса, бедността и липсата на перспектива. Това е поколението на родените през 70-те. Силни и смели, но някак тъжни и преждевременно пораснали.

Двете сестри израстват в среда на мизерия, патриархални нрави и консервативна затвореност, на семейни драми, трагедия и безперспективност и въпреки това успяват да стигнат до тяхната обетована земя – Англия. Една мечта е на път да бъде сбъдната там, но дали си струва цената ѝ?

„Резервен живот” е от книгите, които се четат бавно и дълго отекват в съзнанието. Книга катарзис. Само за готовите на това.

Прочетете първи за най-новите книги на българския пазар в нашата рубрика "Книги".