Здравейте, Алексей!

Пиша Ви, защото съм "забила". Омъжена съм. Омъжих се по любов, макар че тогава бях повлияна от "модата" около себе си. Истината е, че претърпяхме много загуби и всичко това ни отдалечи. Нямаме деца. Не знам защо, но винаги ме е тормозила мисълта, че не съм сигурна, че искам деца от този човек. Сега живеем като двама съквартиранти, всеки със своите хобита и занимания.

Той никога няма да предприеме да се разделим, защото го устройва. Аз обаче срещнах друг. Който е пълна противоположност. Той е всичко, което години съм търсила. Не става дума за визия, а за начина, по който ме обича. Но... голямата ми любов е женен с две деца с голяма разлика.

Никой през живота ми не ме е обичал така - разтърсващо, силно, емоционално. Никога не ми се бяха подгъвали краката и свивал корема. За първи път в живота си чувствам, че искам да съм майка и то на неговите деца. Но истината е, че не знам как ще преживея моя и неговия развод. И най-вече срама и угризенията. Ами титлата, която ще нося "разведена"? Да не говорим, че аз винаги ще бъда разбивачката на семейства. Аз ще съм онази, която е отнела "баща им".

Ами родителите ми? Те си дадоха всичките пари за сватба. Как да им обясня, че дъщеря им е прелюбодейка, мръсница, лъжкиня в мислите и чувствата си?

Ами на работа? Ще бъда поредната разведена жена..
Най-лесният вариант е да напусна голямата си любов. Няма разводи, разправии, сълзи, угризения... само един живот без любов, в самота.
А той е готов на всичко за мен. Дори да идем в друг град, дори в чужбина, за да започнем всичко на ново. 

В главата ми е каша, пълна с въпроси, въпросчета... Не мога да спя, нито да ям, измъчвам се. Знам, че няма да издържа дълго и трябва да взема решение и да продължа живота си...

Алексей, дано не ме разберете погрешно. Аз не искам да ми кажете кой вариант да избера. Искам да ми дадете съвет какво да направя, за да избера? 

Искам сама да взема решение, но да е най-вярното и правилно в моя живот. Не искам да съм като героинята от "Мостовете на Медисън" и да умра на 80 години, упреквайки се, че не съм заминала с любовта на живота си. И всяка година на датата, на която съм го срещнала да изпълнявам закъснели ритуали.

Искам Вашия съвет. Какво да направя за да избера най-доброто за себе си и да поема своята отговорност за своя избор?

Искрено Ваша: Най-вярната Ви почитателка

(Писмото е публикувано със съкращения – Б. ред.)

***

Здравейте,

Благодаря, че не очаквате от мен готов отговор. Ако имаше такъв, щяхте да сте взела вече решението си сама. Да, ето че отново попадаме в ужасния "или-или" капан на матрицата, в който от люшкането от едната към другата крайност, човек може да хване морска болест. Не знам дали все още сте имала възможността да прочетете книгата на Ивинела Самуилова "Жената, която търсеше любовта", но вярвам, че тя може много да ви помогне да излезе от това колебливо състояние.

Много е трудно да се идентифицират онези вътрешни прегради, които ни пречат да влезем във връзка с автентичното природно аз, което знае много добре какво е любовта и разпознава безпогрешно автентичното ѝ преживяване – отвътре навън и отвън навътре, извън социалните митове за нея.

Дали новият мъж в живота ви наистина ви дава това изживяване на любовта, за което говорите или е просто компесаторно чувство, актуализиран митът за идеалния партньор? Вероятно вие прекарвате с този човек ограничено време, в което всеки от вас дава най-доброто от себе си, защото имате на разположение час или два да бъдете заедно? В този смисъл качеството на времето ви заедно може би не е най-добрият критерий.

Обърнете ситуацията първо към себе си – вие сте ключът към решаването ѝ, не някой от партньорите ви. Не е важно (толкова) тяхното отношение към вас – вашето отношение има значение. Вие сте източникът на собственото си щастие, включително и в любовта. С това искам да кажа, че позицията "кой от двамата ме прави по-щастлива", не е добра.

Една връзка може само да добави към щастието, което вече имате в себе си от себе си, но не може да ви направи от нещастна – щастлива. Също така неудобството, срамът и вината от това, че ще вземете определено решение, не е най-отговорна позиция по отношение на собственото ви щастие. Нормално е човек да чувства вина, когато нарани някого, но вашата бариера е по-скоро "какво ще кажат хората". Самосъжалението не ви е от полза.

Разбрала сте и сама, че счетоводният баланс в любовта е безсмислен и не може да ви доведе до решение. Нужен е по-радикален начин да се извадите от проблематичното осмисляне на ситуацията. Тъй като проблемът, който заявявате е, че не можете да направите избор, поиграйте си малко със самата думичка. Тя може да стане "из-бор". Отидете в гората, откъснете си едно борово клонче (из бор) и си го понесете известно време в чантата.

Мога да ви предложа и примерът на една от курсистките ни, която беше в сходно положение. Тя пък използва абсурдна фраза. Харесала я от групата "Животът може да е чудо" във "Фейсбук" – фразата била предложена по повод на друг проблем, но тя спонтанно я разпознала като своя, както често се случва с хората, които прилагат на практика този подход.

Фразата е "И си мажа филийка". Всеки път, щом се "хващала", че влиза в играта на ума "какво да правя и кого да избера", тя накъсвала вътрешния си монолог за ситуацията с тази фраза. Подобен пример за използването на абсурдната фраза като техника има в първата книжка "Животът може да е чудо". Пробвайте да пренапишете писмото, което сте ми изпратила, като вмъквате в него такава фраза – тази или друга, която ви хрумне или чуете отнякъде.

Резултатът при тази жена беше, че след по-малко от две седмици тя, абсолютно спонтанно и категорично, взе решение, до което не бе могла да стигне с години. И при това – то бе много изненадващо и за нея самата.

Има много варианти, които можете да ползвате и в книгите примерите са в изобилие – почти всяка техника може да ви влезе в употреба в този контекст. Важното е да ви помага да се изнесете. Не от мъжа си, а от играта "или-или", от мъчителното люшкане в претегляне на ситуацията и от тичането от единия до другия край на тази улица без изход.

Забравете и за двамата, забравете и за всяка идея за любовта, която имате, занулете се. И да видим тогава какво ще откриете. Искам за край да ви поздравя с Edna от чудесните "Песни на любовта" на Ивето (Ивинела Самуилова – б.ред.) от книгата "Жената, която търсеше любовта":

Преди да открия в себе си този, когото търсех,
бях като умиращ от жажда пътник в пустиня,
отчаяно вкопчен в миража на вода пред себе си,
заблуден от сетивното възприятие на окото.

Опитвах се да утоля жаждата за любов с илюзии
и станах колекционер на много фетиши на любовта
парченца телесна хубост, късчета душа, светска слава...

Когато ме повика този, когото търсех, се огледах,

но не го открих в нищо от съществуващото в моя свят.
"Не ме търси в познати форми. Аз не съм видяното.
Направи ме този, чрез когото гледаш" – каза той.

Поздрави,
Алексей