Здравейте, сладури от Еdna.bg,
Казвам се Аделина Пеева, от София съм и бързо ще си призная, че съм пристрастена към вашия сайт! Сутрин, още преди да грабна чашата с кафето, нетърпеливо отварям Еdna.bg и първото нещо, което правя, е да проверя хороскопa ми за деня и да си "изтегля" карта Таро. Обожавам "Колонката на...", споделените мисли на читателките Ви от edna@netinfocompany.bg и превъзходните рецепти, които почти всеки ден приготвям. През свободното време обичам да споделям мислите си с виртуалните бели листа на компютъра ми. Днес се осмелих за първи път да Ви изпратя последното нещо, което написах спонтанно. Ще се радвам, ако Ви хареса и го видя на сайта Еdna.bg. С най-сърдечни поздрави, Ади.
А ето го и него....
Понеделник сутрин.... вместо обичайният "смрaзяващ" рингтон на алармата, се събуждам от капките дъжд, които чукат по прозореца. Този така приятен за някои звук, просто ме изкарва от равновесие. Сякаш огромна струйка под формата на копие се забива в мозъка ми. Ставам и първото нещо е да проверя "размерите" на "бедствието" отвън. Ужас няма изгледи да спре скоро. Май циганското лято бавно отстъпва първото място на зимата.
Денят ми днес ще бъде мрачен... също като времето навън!
Сигурно много от вас с нетърпение очакват белите снежинки и с хъс точат ските за новия сезон, но аз съм от хората, които през тази част на годината подобно на мечките искат да заспят и да се пробудят с първите лъчи на пролетното слънце. Не, не че не харесвам побелелите върхове на планините и ледените морски вълни, но Слънцето ми липсва.
Липсва ужасно много на кожата ми, която "попива" всеки негов лъч, на очите ми които го търсят из сивите облаци, на усмивката ми, която просто изчезва с последните летни дни.
Не ме разбирайте погрешно... не спирам да се усмихвам, не изпадам в депресии.... просто не е същото. Дните стават дълги, монотонни. Хората сякаш се затварят в черупките си, погълнати от мрачното и едно от малкото неща, което внася светлина е как и къде ще прекарат предстоящата Коледа и почивните дни. Може би и при мен уютът на семейни празници е едно от нещата, което ме крепи през белите дни.
Положението става още по нетърпимо след тях. Ставаш, отиваш на работа, прибираш се, лягаш и така в продължение на няколко месеца. В редките случаи, ако имаш късмет и приятелките ти не са прекалено уморени, не им е студено, не са тръшнати от поредния зимен вирус, не са на почивка в Алпите, излизаш на по чаша вино. Разговорите и тук се въртят около Сечковците с това как мъжът на едната едва е открил колата под преспите сутринта, а пък другата за малко да посети Спешното след неочакван шпагат като за Олимпиада насред тротоара.
Аз май бая се поувлякох... а навън продължава да вали, но Слънцето си прокарва път през облаците. Дъга. А после свеж въздух. Прераждане...
Ето това е чувството, когато сезоните се сменят. Добре дошла, моя дългоочаквана слънчева усмивко! :)
Автор: Аделина Пеева
Очакваме и вашите авторски текстове на edna@netinfocompany.bg.