От няколко седмици обществото отново е разделено на противникови лагери. И докато привържениците и на двата осъзнават, че случващото се в Украйна е нечовешко, едни реплики се чуват доста често.

Без желание да навлизаме в политическа материя, от чисто социална гледна точка трябва да отбележим, че е трудно напоследък да водим разговор с познати и приятели, в който не е засегната темата за настоящата война в Европа. А за хора, които не са следели изкъсо новините през последните години, е лесно да попаднат в капана на така наречения „уотабаутизъм“.

Достатъчно е да отворим който и да е пост по темата за Украйна, за да видим ответната реакция, щом някой изрази състраданието си: например „А къде бяхте вие, когато умираха хора в Ирак?“, или „Защо протестирате срещу войната в Украйна, а не тази в Сирия?“.

Оказва се, че за този тип смяна на обекта в разговора си има термин - “whataboutism” или „уотабаутизъм“. Той идва от английското “what about…” („какво ще кажете за…“) и с подобно установяване на еквивалент между две или повече ситуации е лесно аргументът на отсрещния да бъде омаловажен.

Естествено, подобна реакция не е задължително да бъде с манипулативна умисъл, защото обективно погледнато, несправедливостите по света в днешно време са много, но не за всички тях успяваме да разберем достатъчно. „Уатабаутизмът“ обаче се е използвал като тактика отдавна, например през Студената война.

Според официалния сайт на речника Merriam-Webster, „тъй като режимите на Йосиф Сталин и неговите наследници са критикувани от Запада за зверства срещу правата на човека, съветската пропагандна машина е била готова да отвръща с твърдения за зверства с еднаква укоримост, за които Западът е виновен“.

По-скорошен пример за това е и Доналд Тръмп в опит да отклони критиките към себе си за помилването на Джо Арпайо, бивш шериф на Аризона. В реч той споменава как Барак Обама и Бил Клинтън са сваляли обвиненията срещу други, не по-малко провинени лица. „Ами те, пита той? Защо злословят по негов адрес, когато това, което са направили Клинтън и Обама, е толкова лошо?“, пише журналистът Филип Бъмп за Washington Post през 2017 г.

Да, всяка война е зло, и не, масовото население у нас не е виновно, че чува много повече за случващото се в Украйна, отколкото за които и други военни действия, водени по света през XXI век. Но да сме наясно накъде отива един разговор е лична отговорност, а как да го продължим също зависи от нас – например като отвърнем с по-горната дефиниция.

Прочетете още:

• Защо Мила Кунис е казвала, че е от Русия, въпреки украинските си корени?
• Да правиш шоу, докато светът гори: бесарабският българин Руслан Мъйнов за прошката и смирението
• „Всички заслужават еднакво състрадание“: Анджелина Джоли е в Йемен, за да помогне на бежанците
• От комик до президент на Украйна: малко познатата страна на Володимир Зеленски
• Олена Зеленска: съпруга, майка и първа дама за пример
• Най-стилните моменти на Олeна Зеленска
• „Ужасното повторение на историята – когато спрем да помним, тя идва“: Георги Господинов за баналността на злото и бомбоубежищата на времето
• Принц Уилям и Кейт Мидълтън обявиха подкрепата си за народа на Украйна
• 6 малки начина, по които да помогнем на украинските граждани в момента
• Кои са дъщерите на Путин, за които никой не говори, и предполагаемата афера на президента
• Хари и Меган подкрепиха Украйна, упрекнаха кралското семейство, че няма позиция?
• Каква смелост! Шон Пен е в Украйна