Мария Николова
"Колко години без шум са сближавали
двата маршрута!
Колко причини в света са създавали
тази минута! -
Нежният сблъсък на влюбени атоми.
Вик на вселени.
Още преди да започне съдбата ми -
ти си до мене."*
"Искам да обичам", прошепна ми тя и знаех, че това е най-съкровеното ѝ желание.
Познавах я от години, но отдавна не я бях виждала такава. Дори и с последните няколко мъже, с които съдбата бе преплела живота ѝ. След срещите си с тях онази светлинка, която забелязвам сега, не е блестяла ярко.
Безумно се радвах за нея, че е отново същото сияйно момиче, онова, с което случайността ни срещна преди 5 лета.
И двете не можехме да повярваме, че това ѝ се случва. Сякаш мислено бяхме изгубили надеждата, че са останали достойни мъже, които не се страхуват да са смели.
Срещна го съвсем неочаквано – даже може да се каже, че аз имам „най-голям пръст“ в началото на тази романтична история.
С тази нова тръпка, дойдоха и нови хоризонти за нашето приятелство. И сега то е пред изпитание.
Моята приятелка е влюбена. А аз – раздвоена.
Защото хем се радвам на нейното щастие, хем я губя малко по малко.
Тъжно ми е, че вече не прекарваме времето си, както преди. Не можем да се разхождаме безцелно в летните вечери, хванали в ръка фунийка сладолед. Не можем да акостираме на пейка в близкия парк с бутилка сайдер и безброй истории, които си споделим – за мъжете, за света, за вселените. Не можем да пътуваме по женски на любимите ни места. Не можем да се забавляваме до късно нощем, пиейки коктейли под звуците на ритмична бачата.
Но така се радвам, че всичко, което досега ѝ е липсвало емоционално, сега е там, на мястото си, и я кара да разцъфва.
Все по-рядко намираме време да се уловим – все по-рядко си говорим по онзи, стария познат начин. И все повече се усещаме как в приказките ни се е промъкнал точно той.
И двете осъзнаваме, че животът е цикъл. И цъкълът, в които бяхме необвързани и споделящи обща съдба, приключи.
Няма нищо по-вдъхновяващо от това да знам, че този, който сложи точката на периода, си заслужава. И аз няма да спирам да ги подкрепям, докато виждам тази отдаденост един към друг.
Убедена съм, че са се обичали, още преди да се срещнат реално.
Не е ревност, друго чувство е – когато най-добрата ти приятелка се влюби.
Да, така е, той сложи точката, но след нашето приятелство винаги ще има запетая, защото след този препинателен знак винаги ще има нещо ново...
*Откъс от „Миг като вечност“ на Георги Константинов.
Прочетете още:
Хедонизмът – най-трудният приятелски път
