Медицината изобилства от сложни и нерядко трудни за прочитане, камо ли за произнасяне термини.

Сега в обсега на вниманието ни попада групата на т.нар. хеморагични диатези. В нея са включени немалък брой различни по тежест и генеза заболявания, при които обединяваща е склонността към кървене.

Тя може да се проявява след травми, понякога съвсем леки и незначителни или напълно спонтанно.

Част от тези заболявания се унаследяват, а други са резултат от действието на различни външни фактори.

При някои пациенти се дължи на вродена слабост на съдовата стена, при други нарушения в нормалното кръвосъсирване. Нарушения в количеството и качеството на някои компоненти на кръвта, като тромбоцитите.

Сред по-често срещаните предразполагащи фактори са липсата на витамин С, К, В₁₂ и фолиева киселина.

Допълнително тежки инфекциозни, особено вирусни заболявания, някои алергични състояния, заболявания на бъбреци, черен дроб и кръвоносна система също могат да допринесат за хеморагичните диатези, както и продължителната употреба на лекарства от групата на аспирините, цитостатици и др.

Две са основните проявления на заболяванията с нарушения в съсирването на кръвта:

1. Множествени различни по големина кръвоизливи без ясно установима причина.

2. По-обилни и по-продължителни кръвоизливи, дължащи се на различни причини, например след изваждане на зъб, сливици, по време и след операция, порязване, обрязване и други.

Едно от популярните заболявания в тази група, е хемофилията. Тя е наследствена и бива два вида: А и В. Хемофилия А се дължи на липса или липсваща активност на фактор 8 на кръвосъсирването. Хемофилия B настъпва при липса или неактивност на фактор 9, който се нарича фактор на Christmas.

Заболяването се развива само у мъжете, а жените са носителки на гена. Може да възникне и съвсем спонтанно вследствие на мутация. Наричана е още „Кралско заболяване“. Най-известният носител на гена за хемофилия е кралица Виктория. Също така синът на Николай Втори в Русия, Алексей Романов от династията Романови, е бил болен от хемофилия.

Тежестта и честота на клиничните прояви зависи от нивото на фактор 8. Леките форми се проявяват с повишена склонност към кръвоизливи само при травми и интервенции. При по-голям дефицит обаче може да има кръвоизливи на голяма площ, кръвоизливи в мускулите, ставни кръвоизливи. Последните водят до артропатии, особено в коленните стави.

Особено опасни могат да бъдат кръвоизливи в областта на шията, сливиците, устната кухина, поради склонност към разпространение и притискане на важни структури. Характерни за хемофилията са дълбоките мускулни хематоми.

Лечението на това заболяване се състои във вливане на липсващия фактор, като съвременната медицина има обещаващи успехи на генетично ниво да се увеличи производството на съответния фактор.

От всички видове най-често срещана и безобидна е т. нар. Сенилна пурпура. Самото ѝ име подсказва, че е типична за напредналата възраст и основната причина се крие в настъпващите необратими промени в структурата на кожата и най-вече загубата на колаген и еластин. Кожата при възрастните хора, особено на гърба на дланите, е силно изтънена, кръвоносните съдове стават лесно чупливи и съвсем лек удар или нараняване води до поява на кръвоизливи. Като добавим и факта, че голяма част от тях приемат ежедневно аспирин, пурпурата е повече от вероятна.

Последно в картината от тази група заболявания ще се спрем на болестта или пурпура на Шонлайн Хенох. Тя е по-характерна за детската възраст и заслужава внимание поради това, че не е рядко срещана, а може да доведе до различни усложнения.

В болшинството случаи възниква след прекарана вирусна инфекция на горните дихателни пътища и по-рядко след употреба на някои медикаменти като аспирин, антибиотици, сулфонамиди, тиазиди, някои храни като яйца, ягоди, шоколад. По неизвестни причини отключващият фактор води до образуване на антитела срещу компоненти на малките съдове и като краен резултат се развива възпаление.

Най-характерната проява на заболяването са симетрични обриви с вид на кръвоизливи основно по двете подбедрици, по-рядко по седалището и други места. Опасността идва от това, че васкулитът (възпалението на кръвоносните съдове) макар и по-рядко, може да засегне стави, бъбреци, стомашно-чревния тракт и дори централната нервна система.

При кожната форма, която е най-лека, заболяването има склонност да премине спонтанно за 3-4 седмици. Като цяло лечението е симптоматично и е задължително болните да са на постелен режим, специална диета, съдоукрепващи средства, а при тежко засягане се назначава и съответната медикаментозна терапия.

Забележите ли някой от изброените симптоми при вас или ваш близък, потърсете медицинско мнение и помощ.

Прочети още: 

Ако имате жълто около очите...

Какво е витилиго и лекува ли се?

Другият враг на кожата след 40, освен бръчките