Всяка година започва с равносметка. Съзнателно или не, ние си задаваме въпроси, претегляме аргументи “за” и “против” спрямо своите действия и бездействия, за малко се губим в анализите за живота си и обикновено намираме оправдание за постъпките си. Така сме устроени, винаги намираме оправдания, защото това е един от начините да продължим напред.
Както съм казвал и преди, търсим правилните въпроси. Обикновено отговорите са ни отдавна известни.
Но за да бъдем искрени в намерението си да стигнем до истината, ние трябва да мислим за човека, който стои до нас. Истината винаги оцелява и ако ние я премълчаваме, просто се превръщаме в изкусителни лъжци. Да мамим себе си е най-сигурният начин животът ни да се превърне във фалш и кич. Красотата е във фактите и обстоятелствата, които са ни провокирали да направим или кажем нещо. Фактите и обстоятелствата ни правят това, което сме.
Да обичаш, означава да бъдеш добър първо към себе си. Ако лошото чувство надделява, как би могъл да си искрен с някого?
Съмнението е бавният убиец на страстта.
Животът ни се състои от възходи и спадове. За да достигнеш успеха, трябва да прескочиш препятствията. Нищо не ни се дава даром и нищо не ни прави по-зрели от усилията да преодолеем пречките към моментите, които ни карат да изпитаме радостта. Радостта е трудно достижима. Радостта е за силните духом.
Докато пиша тези редове, аз имам ясното съзнание, че всичко е единствено в моите ръце. Начинът, по който ще продължа да обичам, да отдавам любовта си на света, да изисквам и да бъда отговорен. В началото на всяка следваща година осъзнавам, че животът ми зависи от отношението ми с останалите хора. Всеки има своето общество, в което се чувства полезен и сигурен.
“Душата си избира свое общество -
после вратата захлопва.
В нейното божествено мнозинство
недей се вече натрапва.”
Този стих на Емили Дикинсън напълно оправдава намерението ми да бъда отговорен към човешките същества, които обичам. Да засвидетелствам добротата си и да съм склонен на прошка. Животът е толкова кратък, че почти всичко е простимо.
Истината ни помага да стоим близо до себе си. Винаги можем да намерим оправдания, но никога не можем да се излъжем сами. Трябва да споделяме, когато се споделяме. Мълчанието невинаги помага. То е бонус за двама влюбени, защото чувствата крещят и няма нужда да занимаваме устните си с говор, докато целуват.
Закачвам на стената новия календар. Какво ще ми донесе 2015 година до голяма степен зависи от мен. Да сме живи и здрави, останалото винаги се подрежда. Но знам със сигурност, че нищо няма да ми донесе радост, ако наоколо не са хората, които обичам. Моето общество от близки и приятели, без което истината няма как да съществува.
Ние сме това, което сме, заради някого. “Пътуването към себе си” е възможно, стига да се борим за истината, която ни дава право на обич. Защото не е важно колко хора преминават през живота ни, а колко от тях остават.