Той се казва Миро и е израснал в Самоков.

Оттам идва и любовта му към планината - тя е мястото, където се чувства у дома си.

В планината човек усеща колко илюзорни са тревогите и страховете му и колко силна е връзката ни с природата и творението. Жизнената сила, която дава усещането за свобода и простор, е и онзи импулс, който го подтиква да се занимава с дървопластика.

Изминали са много години, докато това усещане се оформи и задейства във вярната посока, години, в които момчето трябвало да се раздели с погрешни вярвания и да приема нови реалности. Това е част от процес на търсене, в който човек напипва автентичната си същност и лека полека започва да я следва.

15 години Миро работи като графичен дизайнер и му трябва време да разбере, че независимо колко обича тази работа – тя не е за него. Това, по което разбира, че нещо не е за него, е дали когато го върши, то го изморява или зарежда - ако зарежда и вдъхновява, значи е правилният път.

С времето нещата се нареждат така, че се мести в София и стъпка по стъпка с малко помощ от близки създава работилница в центъра на София.

"Дървото е жив материал, докато го работиш, усещаш живота, бавният живот, който го е създал и ритъмът на работа се забавя. Ако бързаш - то се счупва, защото дървото не търпи нервност, то иска да хващаш неговата вълна. То си има своите вътрешни форми, независими от вижданията, които имам за него, и когато се случи да ги усетя, крайният резултат става много по-добър и от най-добрите ми идеи.

Има неща, които съм правил две седмици или два часа, всеки път се изненадвам как самият аз съм инструмент за идеята, която сякаш винаги я е имало, много преди да ми се проясни.", разказва Миро.

"Дървото само разказва историите си, и много от тях са съвсем нови, това са истории от времето, когато семето е попаднало в земята и след много години е станало дърво.

Истории, пълни със слънчева светлина, дъжд и вятър и много човешки съдби, на които дървото е свидетел през дългите му години на живот. На мен не ми остава много за разказване след това. Само мога да оставя несъвършената си лична интерпретация във формата, която се е получила, за да предаде неговия разказ.", споделя още той.

Това е първата работа, която го прави центриран и търпелив, успокоява ума му и му дава пълното усещане за създател. 

Трудно е да се опишат тези чувства, това вечно търсене на формите и духа в тях, едно вечно безпокойство, което носи успокоение, а след това пак те кара да се впускаш в търсене...

Още от творбите на Миро можете да разгледате във Фейсбук страницата му Mir'o Woody или на живо в работилницата на ул. Бачо Киро 22.