„Мисли позитивно“. Ако тази фраза в началото звучи като приятна нова възможност, то в един момент се превръща в невидим тик – дискомфорт, който отказваме да признаем пред себе си. Защото е толкова важно да бъдем позитивни...
Силата на позитивното мислене е религията на 21 век – ставаме и казваме своята мантра: ние сме шастливи, богати, успешни, красиви. Дали това е така? Колко вярваме в силата на тези думи? Вероятно си заслужава да отделим известно време и да разберем доколко се сврзваме с изреченото и доколко тези твърдения се превръщат в неконтролируем вътрешен диалог.
Идеята за позитивното мислене придобива изключителна популярност с излизането на книгата „Тайната“, в която успешни хора разказват за силата на мисълта и визуализацията. Темата е припозната от световни гурута и мотиватори, които безспорно са успели да открият своя път към успеха. Къде обаче е тънката разлика между тези ярки примери и милионите им последователи? Вероятно във волята, неуморните усилия и преследването на целите.
Много последователи на идеята вярват, че е достатъчно да повтарят утвърдителни фрази или да визуализират картините на успеха, но дълбоко в себе си не резонират със заявеното. И тук идва един сериозен вътрешен конфликт: аз казвам едно, но умът ми казва друго. Умът ни работи като машина, която регистрира всичко, така че да бъде сигурна, че фунционираме правилно. Регистрирането обаче показва и нашите грешки, и нашите вкоренени вярвания за самите нас /понякога насадени от среда и външни обстоятелства/.
Например, казваме си: “Аз съм толкова умна! Мога да направя всичко!“, а през това време умът ни казва: “Не чак толкова... Помниш ли какви нелепи грешки допусна вчера?“. Тогава ние продължаваме да се убеждаваме, докато не усетим, че напълно губим тази битка. Вероятно в този момент е важно да направим завой, да опитаме друг подход, защото как иначе нещо би се променило.
Опитайте да успокоите ума и да му кажете, че приемате неговата гледна точка, но вие сте много повече от вчерашната грешка и имате своите силни моменти. Заслушайте се в твърденията, които чувате – вероятно си струва да обърнете внимание на големите теми на вътрешния глас и да се запитате защо присъстват. И най-важното – не му се връзвайте толкова! Ако позитивното мислене не ни обслужва достатъчно добре, вероятно си струва да бъдем поне добре информирани оптимисти. В крайна сметка, какво бихме постигнали без вяра в личния потенциал и добрите обстоятелствата?
През 2008г., по време на Олимпиадата в Пекин, олимпийският шампион по плуване Майкъл Фелбс /28 златни медала/ се озовава с очила, пълни с вода. В интервюта неговият треньор-Боб Бауман, споделя, че спортистът се подготвя не само с физически, но и с ментални тренировки, в които визуализира всеки важен момент от състезанието, успеха и победата. Това, което обаче помага на Майкъл Фелбс по време на критичното състезание е визуализацията, която тайно упражнява. А именно – как би плувал, ако е незрящ. Този опит му помага да плува без да вижда каквото и да било и му носи поредна победа.
Историята ми направи голямо впечатление, защото илюстрира „информираният оптимизъм“, който носи вярата и положителния заряд, но едновременно с това ни подготвя за непредвидени обстоятелства. Може би си струва по-често да подплътяваме позитивното мислене със знание и осъзнатост – това със сигурност изисква време, но може би и нови перспективи на хоризонта!
Автор: Александра Иванчева / Stellarmind
