Кога жените разбират, че ролята им не е само на безгласни родилки и домакини?
Как от „пред огнището“ се озовават над писалището, в университетите, сред мъжка компания?
Всичко започва през края на XVIII и целия XIX в, от литературата.
Най-големи заслуги от всички течения в изкуството на словото има готиката. Тя започва съществуването си с романа "Замъкът Отранто" (1764) на Хорас Уолпоул. Жанрът се характеризира с мрачни описания, старинни замъци и легенди, романтика, енигматични злодеи с благороден произход, свръхестествени елементи и т.н.
Основното чувство, вътворено от Уолпоул, е страхът и напрегнатото усещане, че ще се случи нещо лошо. Романът на Уолпоул се оказва толкова енигматичен, че увлича цяла върволица други автори като Клара Рийвс, Ан Радклиф, Уилям Бекфорд, Жак Казот, мадам Жанлис, Мери Шели и други.
Забелязахте ли, че от шест имена четири са женски? Готиката постепенно се превръща в любим жанр на жените от епохата. Той става предпочитан предимно от тях. Тесногръдите моралисти от края на XVIII и началото на XIX в. често изтъкват това като доказателство за низостта на това литературно течение.
Причините то да предизвиква страх у едни и любов у други се намират в няколко често срещани теми. Мрачният и свръхестествен сюжет на готиката е благоприятствал възможността да се изтъкнат идеите на феминизма, женската сексуалност, дори хомосексуалната любов.
Творбите от тази епоха, изиграли роля в утвърждаването на равенството между половете, са много. И все пак, кои са част от най-значимите произведения за това?
Вижте в галерията някои от знаковите заглавия >>>>
Автор: Слави Ганев