Обратно на етикета, ще започна с мъжа в тази есенна книжна компания. Предимството идва заради актуалността на темата и сюжета в книгата на Майкъл Добс "Къща от карти". И дори и да не сте чували за успешния сериал по книгата, резюмето на гърба на изданието ще ви впечатли с биографията на автора, който е бил директор на щаба на Маргарет Тачър през 1987 г.

Опитът му в задкулисието на политическия живот ни отпраща директно във Великобритания в края на 80-те – безскрупулни машинации и корумпирани медии, политически игри и шантажи. Уви, твърде актуални и днес. И у нас. И понеже сме в седмицата след изборите, тази книга ще ви завладее със силен сюжет, чудесни диалози, ярки персонажи и естествено – британска изтънченост и тънка ирония.

В историята са забъркани млада и амбициозна журналистка, висш политик и пиар експерт, а действието се развива в навечерието на изборите. В този свят на алчна власт, нечестна надпревара, политическо и икономическо изнудване, всичко е пари и страх. В крайна сметка появата на жертва е неизбежна.

Премиерът Хенри Колингридж е преизбран за втори мандат, а неговата партия за четвърти пореден. Но мнозинството им не е достатъчно и много от постовете в кабинета са изгубени. От това страда дългогодишният партиен апаратчик Франсис Ъркарт (Камшика) – 62-годишен достолепен шотландски аристократ. Приносът му за изборната победа не се увенчава с очаквания по-висок пост, затова Франсис е разочарован, обиден и следователно адски мотивиран за отмъщение и битка с всякакви средства. Притежавайки най-големия коз - огромно количество вътрешна информация, и перфектно маскирана анонимност, Камшикът е готов на всичко, за да стъпи на най-високото стъпало.

Удоволствието от висотата на стила, перфектната интрига и респектиращата интелигентност, които книгата на Добс предлага, оставям на тези от вас, които гледат по-далеч от витрините в мола и отвъд хладилника и телевизора.

За тях е и изтънчената книга на Сири Хуствет - "Лято без мъже", която макар заглавието да подвежда, хич не е лековато четиво за летните плажни дни и коктейлни вечери. Мъжете в нея може и да липсват пряко в повествованието, но седят като сянка, гледаща през крехкото рамо на една наранена, но безспорно силна жена.

Историята се разказва от името на поетесата Мия Фредриксен, внезапно изоставена от съпруга си след тридесетгодишен брак и принудена да събере собствения си свят, опирайки се на патериците на женското приятелство и бягството в малкия град. След кратък престой в психиатрична клиника, тя се връща за едно лято в родното си градче, където майка ѝ живее в дом за възрастни хора. Най-неочаквано, макар и търсейки усамотение и лек за болната си душа, Мия се оказва въвлечена в живота и проблемите на цял куп жени – достолепните приятелки на майка ѝ, съседката с две малки деца и буйстващ съпруг и неуправляемите, кроящи интриги, тийнейджърки от школата по поезия. Този път в живота на Мия изиграва ролята на пречистване и катарзис и тя като птицата на феникс се връща при себе си по-силна и по-истинска отвсякога.

Лъкатушенето на сюжета е съпроводено с лирично-философски отклонения и цитати, вдъхващи респект към високия вкус и култура на авторката. Разбира се, това не е никак случайно. На пръв поглед цитирането натежава и разсейва историята, но всъщност тя изиграва ролята на катализатор на натрупващите се внушения.

И ако сте пропуснали по някакъв повод името на Сири Хуствет, ще припомним, че тя е с норвежко потекло, но е родена през 1955 г. в щата Минесота в семейството на университетски преподавател по скандинавска литература. Тя е съпруга на големия съвременен американски писател Пол Остър, но отдавна е излязла от сянката му, изграждайки и налагайки свой неповторим и автентичен стил на писане.

За финал ви представям един силен дебют на британката Аманда Ходжкинсън – романът, който Ню Йорк Таймс обяви за бестселър - "Британия Роуд 22".

Още при появата си, книгата е отличена с редица престижни литературни награди. Макар и написан в стила на старата повествователна школа, романът печели със своята непринудена честност, детайлност в разказа и последователност в изграждането на емоционалната канава. На пръв поглед това е военен роман, но всъщност е история за смисъла на прошката и неизбежността на силата на любовта.

Историята проследява житейския път на Силвана, Януш и техния малък син Аурек, които отчаяно се опитват да бъдат отново заедно и да създадат дом, далеч от родната Варшава, в един чужд град, в една чужда страна, след нелеките последици от Втората световна война. Войната разделя Силвана и Януш само няколко месеца след тяхната сватба. Силвана и Аурек са принудени да се крият в горите около Варшава и стават свидетели на германската жестокост. Междувременно Януш, единственият оцелял от своята рота, бяга във Франция, където неочаквано се влюбва в една фатална жена. Въпреки силната си любов към нея, веднага след края на войната, той се опитва да открие жена си и сина си. След много премеждия ги намира в бежански лагер и заедно отпътуват за Англия, където се опитват да поставят ново начало и да се отърват от спомена за миналото. Но дали ще успеят и през какви изпитания ще мине търсенето на изгубената любов, ще разберете, ако се потопите в литри английски чай и страници женско откровение.

И трите книги имат нещо много общо помежду си – макар и да са бестселъри, те не флиртуват с читателите, не лъжат и не кокетничат с тях, а се опират на тяхната емоционална интелигентност и проявата на добър вкус и обща култура. Ако сте от този вид читатели, значи тези книги са за вас.