София Филм Фест свърши, филмите отлетяха кой откъде е дошъл, а за нас остава надеждата, че филмовите разпространители ще бъдат смели и дръзки и ще ни подарят още безценни киновечери с избраните от тях заглавия.

Оскарите също бяха раздадени, който гледал - гледал. Сега остава да проверим дали академията е отбелязала попадения в личната ни класация.

Филмите, които ще ви предложа сега, са коренно различни и нямат нищо общо помежду си. Освен, че може би ще се харесат на предимно женска аудитория.

Всъщност дали правещите кино си правят предварително сметка за пола на своята зрителска аудитория, кара ли ги това да вкарват повече сантимент, дали работят по определени схеми, за да постигнат по-голям ефект и емоционално въздействие, въобще не ни интересува. За мен киното се дели на такова, което ми въздейства и такова, което – не.

В моите три избраника никой не е убит, няма кръв, преследване и бой, не се използва оръжие, няма специални ефекти, бързи камери, светкавични монтажи. За сметка на това има  простички човешки неща, има история, има чар, има красота, любов и мъдрост.

Един филм за една силна жена "Все още Алис" (Still Alice), един филм за съзряване и свобода "Чудесата" (The Wonders) и един филм за вдъхновение, спонтанност и талант "На поправителен изпит" (The Rewrite). 

Първият филм е вече доста популярен, заради Оскара за главна женска роля, който Джулиан Мур си спечели тази година, превъплъщавайки се в болна от Алцхаймер преподавателка по лингивистика. Излишно е да казвам, че тя играе блестящо, с много нюанси, с много вътрешна динамика и много честност.

Историята във филма е затрогваща – една успяла умна жена на словото, изследваща паметта и езика, разбира, че е болна от рядка форма на ранен Алцхаймер, който се предава по наследство. Тя има три пораснали деца, на които трябва да съобщи, че е предала лошия ген. Оттук нататък за Алис животът се превръща в ежедневна битка да запази не само живота си, но най-вече достойнството си и любовта на близките. 

Няма да ви казвам дали успява. Ще ви споделя само, че този филм ме замисли за стойността на думите, за смисъла на миговете, за силата на малките жестове – нещата, от които са направени щастието и изграждат смисъла на живеенето. И най-вече – колко е важно да имаш до себе си някой, който те приема всецяло и завинаги.

Апропо – страхотна роля на Алек Болдуин, който макар и в напреднала възраст, продължава да лее чар и уют от екрана.

"Тhe wonders" е почти документален филм, по-скоро приличащ на риалити, отколкото на филм с предварителен сценарий и трикове за въздействие. Филм за хората, които си падат по всичко, свързано с живота в стил "назад към природата", без екстри, само с труд, слънце, вода и огромен простор. Разбира се, не къде да е, а в Италия. И то в онази, истинска Италия, която е наследница на загадъчните етруски.

Филмът разказва историята на едно многодетно семейство, което се издържа от отглеждане на домати и мед. Чисто, естествено и без консерванти. Сред огромни поляни, бедност и много труд израства малката Джелсомина, която не само говори с пчелите, но и умее да ги опитомява. В селцето, където семейството на Джелсо живее и се труди, се организира телевизионно състезание "В страната на чудесата", което цели да определи най-добрия местен производител. Шармантната водеща на това шоу е не коя друга, а иконата на женската хубост Моника Белучи.

Въпреки скепсиса и суровия нрав на своя баща, Джелсомина успява тайно да запише семейството в играта. Дали ще спечелят не е толкова важно за нас, защото пред очите ни се разкрива съзряването и мъжеството на едно малко момиче с огромно сърце. Разбираме, че истинската награда не е телевизионната слава, нито обещаната екскурзия, а нещо друго. Онова, което превръща цветния прашец в мед.

"Тhe rewrite" е филм с все така чаровния Хю Грант, който играе холивудски сценарист със отминала слава, принуден да преподава на тийнеджърки в колеж тайните на драматургията, за да изкара някой и друг долар. Но и не само. В колежа г-н Драматургия среща истинското си призвание и намира изгубеното си вдъхновение. И още нещо.

Симпатичен, пълен с вътрешно-цехов хумор филм, който ми е особено мил, заради идеята, че колкото и да сме оплескали нещата – всичко се оправя в трето действие. Прекрасна роля на Мариса Томей, която май не сме гледали отдавна, но тя не е мръднала от любимия филм на моето тийнеджърство "Only you".

Общото в трите филма е, че по един непринуден, но затрогващ начин, ни напомнят, че от нас зависи дали живеем в дни като месомелачка или в страната на чудесата.

Всъщност всичко се дължи на тайната съставка.