Карай направо! - всичко, на което филмът "Посоки" ще ви научи

25.01.2018 11:31

Вчера имах истинското удоволствие да присъствам на официалната премиера на следващия най-добър български филм.

И зад това изказване няма капка ирония, колкото и да ни се иска да бъде точно обратното.

Ако трябва да бъда честна, "Посоки" е филм, който не очаквах с нетърпение. Нямах никаква предварителна представа за сюжета, актьорите и развръзката в историята на филма. И не мога да бъда по-щастлива от това свое решение.

Замисляли ли сте се колко пъти сте отивали на кино с вече създадено мнение, макар и да не сте се докосвали до самия филм? Все човек ще чуе от този - едно, от друг - друго, и подсъзнанието му вече е формирало преживяването пред големия екран.

По тази причина почти не съществува екранизация на световен бестселър, който да не ни разочарова. Прочетеш ли книгата - вече имаш представа как трябва да изглежда филмът. А е изключително малко вероятно режисьорът и ти да мислите по един и същи начин.

"Посоки" е филм, който или обикваш, или отричаш на мига. Тук средно положение няма. Определено това не е филм за масите, за нетърпеливите зрители. "Посоки" е филм на осъзнаването от първата минута, та чак до последната.

Сюжетът на филма се развива в рамките на едно денонощие, в което смъртта на един ще даде шанс за нов живот на друг, а в шест софийски таксита се преплитат съдбите на хора, част от съвременната българска действителност.

Истината е, че "Посоки" е едновременно филм за мъже и мъжки филм. Една жена би разбрала изключително трудно дълбочината на емоциите в шедьовъра на Стефан Командарев.

Единственият начин ние, жените, да успеем да се докоснем до същината на всяка една от шестте истории, е ако до нас има истински мъж. Такъв, в чиито очи да видим какво отразява всеки един разказ.

Ще ви открехна съвсем малко вратата и ще ви разкрия детайли от сценария на Симеон Венциславов. В "Посоки" място за женска суета и глупости няма. Шест таксиметрови коли с шест шофьора - само един от тях е жена. Но нейният образ не е нежен, не е страдалчески. Дори тя е мъж в своите реакции, в решенията от миналото и от настоящето.

"Посоки" е филм за мъжката борба. Всекидневната война, която мъжете водят със света, за да осигурят живот за семейството си и спокойствие в душата си.

Ако ние, жените, губим времето и енергията си в безсмислени клюки, интриги и безкрайни мрънкания, то мъжете не действат по този начин в ежедневието си. Или поне истинските такива не го правят.

"Посоки" рисува истинското лице на мъжката самота. Онази, която е съпроводена от липсата на надежда, от безизходицата на ситуацията. Жените преминават през самотата по съвсем различен начин, знаете ли? Ние си купуваме дрешка, обаждаме се на приятелка, пием три чаши вино, стягаме се и след време всичко е наред. Мъжете... те не са създадени да се оплакват, те не са създадени да се отдават на разочарованието. Но когато то дойде...

Направете собствен експеримент... попитайте своите приятели и познати дали са харесали филма. Убедена съм, че почитателите на "Посоки" ще са предимно мъже.

Филмът "Посоки" е толкова истински, колкото си позволите да го видите. Независимо дали ще обърнете внимание на грозната действителност и може би крайно мрачните истории, или на това, което стои зад тях. Много е възможно да не харесате филма, но ви обещавам, че това ще е така, защото няма да го разберете. И в това няма нищо лошо.

Дали "Посоки" ще стане следващият касов филм в България? Силно се съмнявам. Това не е филм за масите по наши ширини.

Но така да си заслужава да се види!

Филмът тръгва по кината от 26-ти януари - подарете си го!

Поздравления за екипа, създал "Посоки"!