Понеже ми омръзна от плакати, банери и други подобни пропагандни средства, от които екзотични индийци, облечени в традиционна булченска рокля, с фотошопна усмивка ме призовават да променя живота си, като се запиша в курс или си закупя тяхна книга, за да ми разкрият тайните на позитивното мислене, ще споделя виждането си относно подобен вид душевна терапия.
Спомням си примера с чашата, която е пълна до средата и оптимистът я вижда наполовина пълна, а песимистът - наполовина празна. Цялата тази работа май е недовършена.
Има значение с какво е пълна чашата, за да кажем дали е наполовина пълна или празна. Така де, ами ако гащите му са пълни наполовина, как би погледнал човек – оптимистично или песимистично?
Май понякога оптимизмът наистина означава липса на информация. Преди да се втурна да мисля позитивно, първо смятам само да помисля, пък дори и не толкова позитивно.
Многобройните теории за позитивното мислене сочат, че ако интерпретирам света наоколо по определен начин, то не само ще успея да изградя от себе си една оптимистична и светла личност, но и ще мога да преобразувам отрицателното в положително.
На всичкото отгоре с това ще помогна на песимистите около мен и те да вдигнат глава към слънцето и да върнат своята усмивка. Това би станало, стига само да се вслушвам в напътствията на екзотичния ми гуру, да следвам нетрадиционните възгледи за постигане на т.нар позитивно мислене и да помагам на други да осъзнаят, че така илюстрираната мисловна енергия променя живота изяло в положителна насока.
Разбира се, нещото, което не ми се пропагндира гласно, но е задължително в списъка, е таксата за посещение на подобни курсове.
Знаете ли как се нарича група от хора, следваща нетрадиционна доктрина, има гуру и плаща нещо като членски внос? Нарича се секта! Това, че е структурирана на пазарен принцип е само опит да се размие същинската схема на формиране. Агресивната им реклама е опит за същото. Но няма да се спирам излишно, защото както казват некадърните маркетолози – лоша реклама няма.
Освен за самото формиране на тези курсове, се замислям и за техния ефект. Отново не така позитивно, което може да ядоса някои хора. Всички знаем за книгите от рода на "Пилешка супа за душата“ и как те вдъхновяват милиони хора да си променят мирогледа и отношението към себе си. Само дето никой не знае за някой, който е подобрил живота си или е станал по-добър човек след прочитането на подобен вид книга.
Просто тези писания, както и теориите за позитивното мислене, са средство за капсуловане на черти от характера ми, които според някого не трябва да харесвам и е хубаво да променя. Защо, по дяволите, някой си мисли, че с прочитането на една книга ще успея да променя с години формираната от заобикалящата ме среда личност и изградения ми вече начин на живот? И как така някой претендира, че може да ми даде "ключа“ от добротата и да ми помогне да стана ангел при положение, че съм човек и поради това няма как да нямам недостатъци?
Да не говорим, че същият този гуру идва от съвсем друга културна среда и пропагандира вижданията си в места, където хората имат коренно различно битие, култура и самосъзнание. Представете си само в каква каша иска да ме забърка!
С това приключвам темата. След тези разсъждения, ако някой зле поддържан индиец от плакат на автобусна спирка ме призове да мисля позитивно, то вместо да потърся контакт с него, по-вероятно е да си сипя едно голямо уиски. Така позитивният ефект е гарантиран. Макар и за малко. А и за повече не искам.
Харесва ми понякога да бъда песимистичен. Считам го дори за задължително, особено когато си спомня думите на Бърнард Шоу: “Заслуга за обществото имат както оптимистите, така и песимистите. Оптимистът, например, е измислил самолета, а песимистът — парашута“.