Остри полемики се завихриха покрай събитията в Kъщата на Биг Брадър в последните дни. Вече втора седмица след старта си в ефир, Биг Брадър продължава да бъде най-коментираното риалити в държавата. Интересът не стихва и зрителите активно обсъждат всичко случващо се под покрива на Големия Брат.
Както винаги, публиката вече се е разделила на лагери по симпатии и антипатии към конкретни участници. Една от участничките с хиляди зрителски коментари определено е Кристи. Момичето, което се спъна още на червения килим при влизането си в Къщата, се "препъна" за втори път и в правилата на Биг Брадър, което предизвика голям скандал сред публика и участници.
С капризното си поведение Кристи отприщи цяла вълна от неодобрение и провокира обсъждането на противоречивата тема за разглезените поколения. 25-годишното момиче изпадна в истинска истерия и уплаши Съквартирантите. Кристи разгневи и зрителите, тропайки драматично с крак в Изповедалнята.
"Винаги съм получавала това, което искам, така съм възпитана, това съм аз", буйстваше Кристи.
Вълна от мнения и спорове заля социалните мрежи, а голяма част от публиката беше скандализирана от поведението й.
Въпросът обаче е друг
Дали през наглед дребната случка в едно риалити предаване можем да видим по-голямата картина, заслужаваща размисъл? Няма как да съберем всички под един знаменател и не е редно, но дори и откъслечни теми са достатъчен повод да поставим въпроси пред самите себе си. Представител на младото поколение, или не - случаят с Кристи повдигна отново по-общата тема за разглезените млади хора. Но доколко тя е в границите на вечния поколенчески сблъсък, откакто свят светува, от типа на: "Ние едно време бяхме велики, а вие сега за нищо не ставате"? Или зад този конфликт се крие много повече?
Мъдреците са казали, че тежките времена раждат силни личности, а лесното създава по-слаби характери. Факт е, че заради човешкия напредък младите поколения в модерните държави имат все по-бърз и лесен достъп до всичко, което пожелаят. С какъвто и социален статус да са родителите, децата имат много повече, отколкото техните връстници преди 30-40 години.
Разнообразие от весели играчки, хубави дрехи, интересни игри, високи технологии, които предлагат различни начини на забавление. И всичко това се случва светкавично, насладата е веднага и то на един клик разстояние, на една молба към мама и татко да купят това или онова, защото и останалите го притежават.
Родителите понякога се състезават с други себеподобни в надпреварата кой дава повече материални блага на наследника, кой ще го прати с най-скъпата кола на бала, чия дизайнерска рокля и силиконов бюст ще ударят в земята всички останали. Но често някои родители по този начин просто изкупуват вината си, че не отделят на децата достатъчно истинско внимание. Затова ги отрупват с материални заместители на внимание, за да не скучаят и да не са толкова самотни. Така коронясаните, но самотни принцове и принцеси развиват завидно его, което расте с всеки изминал ден. Убедени са, че заслужават само най-скъпото, най-интересното, най-забавното и всичко това им се полага по рождение. Те издигат в култ бързото удоволствие и се превръщат в истински хедонисти. Но така са лишени от мечти - просто няма за какво да се борят.
Пък и битките са нещо свръх трудно за тях, понякога дори и обидно. Силата им е в "чилването", за което предните поколения просто не са се сетили. Когато такива младежи се сблъскат с живота извън и след гнездото, реалността веднага ги събаря от пиедестала. Шокът им е голям, а разочарованието съсипващо - никой навън не им признава короната без битка, всичко наоколо е тъпо и трудно. А борбата в живота се оказва вечна константа с неясен изход. Бързо полученото удоволствие пък, към което са отдавна пристрастени, се постига все по-трудно, въпреки заместителите за възрастни - цигари, алкохол и всякакви опиати. Тогава, ако мама и тате не продължат да осигуряват всичко, младите хора са поставени пред избор - или стават и се борят, или дезертират от битката. Това е въпрос на характер, личен избор и най-вече на възпитание.
Дезертьорството на един млад човек може да се случи по много начини. Но то не се изчерпва само с бягство от проблемите и скриване на главата в пясъка. Може също да е лутане по хилядите житейски пътища и вечното неоткриване на себе си. Или пък да се превърне в така модерното и меркантилно влизане в уж любовни, но всъщност бизнес отношения за подсигуряване на по-лесно и охолно битуване. Дезертирайки, човек може неволно да натрупа стаена жлъч към света и себе си - едно нарастващо лично огорчение, което води единствено до психически и здравословни проблеми, до редица сривове и пристрастявания. За проблема с перманентната скука и постоянното напразно търсене на все повече адреналин, изобщо не говорим. Но по-важното за осмисляне е - защо се възмущаваме от капризите, недостатъците и слабохарактерното поведение на някои млади хора, чието възпитание зависи от самите нас?
Един тъжен въпрос, който не сме си задавали навреме. И то точно тогава, когато е трябвало да четем книжки на децата си, да играем и да се смеем с тях, вместо да зяпаме всеки сам в екрана си. Ако ние не сме посяли в любопитната детска душа семенцето на духовното и личностно израстване, няма как да чакаме от почвата да поникне прекрасен плод. Защото само ние сме изцяло отговорни за възпитанието децата си.
