Това лято се сблъсках с две чудесни книги, които макар и толкова различни, доста ме накараха да се замисля за това какво губим, когато печелим и обратното.

Бързам да уточня, че става въпрос за художествена литература, а не за психологически наръчници и популярни пътеводители из дебрите на човешката душа.

Двете книги са разделени от 60 години от издаването си, както и от един океан. Едната говори за женската психология на една еманципирана жена по време на Голямата депресия в Америка, а другата за мъжката психология на един влюбен в жена си до полуда мъж в Норвегия днес.

Авторът на първата книга е Джеймс М. Кейн и е по-известен като човекът написал сценария за култовия филм "Пощальонът винаги звъни два пъти", а другият е Нилс Фредерик Дал, съпруг на небезивестната Лив Улман, който също е сценарист и драматург.

"Милдред Пиърс" е класически роман, който бавно и детайлно ни потапя в света на една жена, която започва да изгражда себе си буквално от нищото, нещо повече – събира себе си от отломките на разбитото си сърце и засегнатото си его.

В съвременната екранизация на романа (минисериал, продукция на  HBO, 2011) ролята на героинята е поверена на Кейт Уинслет, която печели и престижната награда Еми.

Уинслет чудесно се вписва в образа на домакиня, която е изоставена от изневеряващия й мъж заедно с две деца и без пукната пара, но с желанието да стане независима и силна бизнес дама. 

Милдред Пиърс по нещо напомня на друга героиня на чаровната британка – Ейприл Уилър от "Пътят на промените". Мекотата на нейното излъчване на 100-процентова жена и респекта от нейния силен дух грабва веднага щом зърнете корицата на книгата и прочетете първите страници.

Историята е по американски завладяваща, но и подвеждаща. Всичко на пръв поглед изглежда като поредното доказателство за силата на мечтите и амбицията.

Действието се развива през 30-те, когато е изключително трудно за една жена да си намери работа, камо ли да има собствен бизнес. На жената се е гледало преди всичко като на домакиня, майка и красива компания на силните мъже, призвани да се справят с краха на икономиката и с разрухата на ценностите.

Странно е колко актуално звучат много от нещата, които Милдред преживява, опитвайки се да си отвори сама ресторантче и да си стъпи на краката.

Романът обаче надхвърля феминистичното разбиране за трудното израстване на жената в капиталистическия свят, защото се занимава с нещо много по-сериозно, а именно – как в търсене на сигурно материално бъдеще, изгубваме най-важното – любовта на близките си.

В случая с Милдред Пиърс това се оказва дори много повече – тя изгубва буквално едната си дъщеря, а другата – емоционално, малко по малко...

"Няма нищо, което човек не иска да замени за чувал празнота и кофа пепел" е реплика от "Миналото лято" от Нилс Фредерик Дал, която идеално пасва и на историята от американската книга.

Това, уви, е цената, която плаща човек, когато обича с цялата си душа. В изящния роман на Нилс Фредерик Дал любовта на мъжа е всеотдайна и всепоглъщаща. Авторът ни потапя в света на една интимност, която дава на мъжа основание за търсене на собствената идентичност.

Жената за него е всичко, дори само мисълта, че може да я изгуби, го превръща в никой. Точно затова борбата да я запази, да я има само за себе си води до неизбежен крах.

Една вила до прекрасно езеро, гора, разходки, плуване, едно радостно куче, вкусна храна, магична градина, бели лехи, цъфнали череши и много любов.

Почти идиличната картина на тази интимност сред прелестите на природата не може да не ни усъмни в своята истинност. И ето, че се появява неизменният трети.

Дали е само в мислите и страховете, дали е реален, дали е случайно пристигналият в селцето мъж или още по-случайно зародилият се живот, не е от значение, защото началото на края тегне още в първата целувка.

Тези две книги може и да не са типичното плажно четиво, разливащо се като разтопен сладолед по хавлията, но те са важни за всяка Edna от нас, която иска да бъде силна, красива, еманципирана и готова да посрещне всякакви трудности.  Те са огън и лед в коктейла на  нашите летни преживявания...