Има жени, родени да са домакини и да служат за опора на семейството. Жени, които са олицетворение на реда. У тях всичко винаги е на мястото си, дрехите са изгладени, а за десерт има кекс със стафиди.

Никога не се озовават без олио когато вече тиганът е на котлона, никога не си забравят ключовете и връщат заетите книги без да ги подсещат.

Е, аз не бях от тези жени. Бях олицетворение на разсеяността, просто се носех някъде над нещата и беше цяло чудо, че изобщо доживях до мига, в който се озовах с две деца и си казах „Това повече не може да продължава“.

Когато трябва да търсиш само собствените си чорапи, някак си е ок. Но когато трябва да приготвиш две деца за излизане, те да изглеждат прилично и вечерта да не ядат само сухари, имаш нужда от желязна организация, защото иначе просто потъваш.

Миличките ми дечица нямаха никаква вина, че майка им е шматка по рождение и не заслужаваха да изпускат разни градински мероприятия, само защото аз съм забравила да ги запиша.

Засрамих се и седнах да чета. Изчетох десетки съвети за организация на времето, на вещите, за подредба на дома, за поддържане на кухнята и за поддържане на ноктите на котката. Котка нямаме още, но с две деца човек никога не знае какво ще му се довлече в къщата.

И така, от всички съвети на света (май ги изчетох до един), проработиха няколко, при това безотказно.

На всичкото отгоре взе да ми харесва да съм организирана – нещо, което презирах преди и смятах, че отнема от спонтанността на живота.

Напротив, редът ми отвори толкова свободно време, че дори мога отново да чета книги. А това с две деца си е лукс.

И така, ето съветите, които ми помогнаха да се организирам >>>

Още за дома

• Чиста къща – пропилян живот?
• Как да подредим дома си, за да сме щастливи всеки ден, според японския метод "Конмари"
• Ако си мъдра жена, махни тези неща от дома си