През пролетта на 1480 г. кардинал Родриго Борджия кани известни астролози в своя римски дом и ги моли да кажат каква съдба очаква новороденото му дете. Бебето се казва Лукреция, а майка ѝ - Ваноца деи Катанеи (италианка, известна с очарователната си красота).
Когато новината за раждането на Лукреция се разпространява из Рим, всички вече знаят, че съпругът на Ваноца няма нищо общо с това. Все пак красивата италианка има дългогодишна любовна афера с кардинала. За голяма радост на Родриго астролозите предричат прекрасен живот на Лукреция, който ще остави следа в историята. И така се случва - това момиче става един от най-видните представители на династията Борджия, увековечен в много литературни произведения и филми.
Три века след смъртта й нейният образ е използван в пиесата на Виктор Юго „Лукреция Борджия“, както и в едноименната опера, композирана от Гаетано Доницети по нейни мотиви. Благодарение на тези произведения историята на Лукреция става известна в целия свят. Това обаче не може да се нарече истинско, защото Виктор Юго щедро добавя литературна измислица към своята пиеса. Например, неговата героиня ражда дете от брат си на 11-годишна възраст, отравя онези, които не харесва, и умира от ръцете на собствения си син. Всички тези подробности нямат историческа основа, но са хармонично вплетени в разказа.
Оттогава много писатели и режисьори представят своя собствена интерпретация на известната пиеса, като все повече се отдалечават от оригиналната история. Така че изобщо не е изненадващо, че много хора днес смятат, че Лукреция Борджия е фатална съблазнителка, която манипулира мъжете, посещава оргии и има кръвосмесителни връзки с членове на семейството. Повечето историци обаче са съгласни, че тя всъщност е била жертва на клана Борджия в борбата за власт и нейната съдба е ясен пример за това какъв е бил „тъмният“ свят на папската политика в разгара на италианския Ренесанс, който предхожда протестантската реформация.
Лукреция прекарва първите години от живота си в къщата на майка си, а след това, по молба на баща си, се премества при братовчедка му Адриана Орсини, която поема върху себе си отговорността за светското възпитание на момичето. Тя преподава на Лукреция латински, гръцки, италиански и френски, както и музика, пеене и рисуване. С една дума, всичко, което се цени в жените от висшето общество. Орсини е взискателен учител, който успява да възпита в Лукреция добри обноски и умение да се държи достойно в компанията на високопоставени лица.
В допълнение към отличното си възпитание, Лукреция още в младостта си се отличава с невероятна красота. Един придворен я описва като момиче със „среден ръст и изящна форма, с овално лице и прав нос, златиста коса и очи, които нямат определен цвят, обемни устни, снежнобели зъби и отлично пропорционален бюст.” Така че Лукреция просто има гарантиран успех в обществото. Едва ли обаче някой би могъл да предвиди в какво ще се превърне в крайна сметка.
Всичко започва с факта, че през 1492 г. Родриго Борджия става папа Александър VI. Това събитие завинаги променя живота на Лукреция, която е едва на 13 години. Отсега нататък дъщерята на главата на Ватикана се превръща в апетитна хапка за всички влиятелни мъже, които я заобикалят. И баща ѝ е наясно с това.
Въпреки изобилието от привлекателни кандидати за ролята на младоженец за Лукреция, Александър VI решава да даде път на племенника на свой дългогодишен съюзник. След като обединява клана си с фамилията Сфорца, папата получава мощна подкрепа от северна и централна Италия. След като бързо уреждат всички формалности, бащите насрочват сватбата за лятото на 1493 г. Разбира се, никой дори не се интересува от мнението на самата Лукреция.
Сватбата е луксозна. На нея са поканени всички представители на римския каймак, чуждестранни посланици и други важни политически фигури. След обилна вечеря папата и кардиналите танцуват цяла нощ и на разсъмване бащата лично придружава младоженците до двореца Санта Мария в портика. Първата брачна нощ така и не се състои. По време на сватбата Лукреция се смята за твърде млада, за да влезе в интимна връзка с мъж. Предполага се, че Джовани ще сподели леглото със законната си съпруга след няколко години. Но бракът им не продължава дори една година.
В началото на 1494 г. войските на френския крал Карл VIII нахлуват в Италия. Лудовико Сфорца, чичото на съпруга на Лукреция, влиза в съюз с французите, тоест взима страната на враговете на папата. Съпругът ѝ се оказва в капан: от една страна, той трябва да подкрепи Лудовико, а от друга страна е заобиколен от семейството на Александър VI. В крайна сметка той решава да застане на страната на чичо си. След това брат му отива при Лукреция и казва, че съпругът й ще трябва да бъде убит.
Скоро до Джовани стигат слухове, че срещу него се готви заговор и той бяга в Милано. Тогава папата започва да настоява за анулиране на брака на дъщеря му и беглеца. Той твърди, че Джовани никога не е успял да направи жена си жена (през Средновековието това е бил мощен аргумент в полза на развода). След като се консултира със семейството си, Джовани се съгласява с анулирането на брака при условие, че му бъде позволено да запази зестрата на Лукреция.
Александър VI няма намерение да прави отстъпки: той гарантира, че бившият съпруг на дъщеря му остава без нищо след развода. Разбира се, Джовани таи злоба. Той е твърдо решен да отмъсти на клана Борджия, затова започва да разпространява слухове, че Лукреция е в интимна връзка със собствения си баща и брат.
За да защити дъщеря си от спекулации, дискредитиращи нейната чест, Александър VI я изпраща в манастира Свети Стикс. Дори светата обител не може да защити Лукреция от злите езици. В началото на 1498 г. италианското благородство започва да говори за факта, че момичето тайно е родило дете в стените на манастира.
На 21 юни 1498 г. Лукреция отново минава под олтара - този път с Алфонсо Арагонски, незаконен син на краля на Неапол. Кланът Борджия се надява, че този съюз ще постави началото на приятелство между две мощни семейства. Основната цел на обединяването на къщите е да се противопоставят на общия им враг - Франция.
Междувременно Лукреция живее щастливо със съпруга си и новородения им син в Рим. Те не подозират, че скоро семейната им идилия ще бъде принесена в жертва на папската политика. На 15 юли 1500 г. в базиликата Свети Петър Алфонсо е нападнат от неизвестни нападатели и му нанасят няколко дълбоки прободни рани. В продължение на месец Лукреция се грижи за ранения си съпруг и се опитва да го спаси, но на 18 август убийците се връщат, за да довършат започнатото – удушават Алфонсо с възглавница, докато спи. Престъпниците така и не са открити.
С разбито сърце, Лукреция се оттегля в провинция Рим, откъдето от време на време пише писма до баща си и брат си. Те обаче не се интересуват много от душевното състояние на 20-годишната вдовица и се съсредоточават върху намирането на трети съпруг за Лукреция, който да задоволи политическите им амбиции.
Накрая идеалният кандидат е намерен. Скоро момичето е представено на 24-годишен вдовец, който е най-големият син и наследник на херцога на Ферара. Лукреция няма друг избор, освен да се подчини на волята на семейството. Преди момичето да отиде във Ферара, баща й я увещава със следните думи: „Можеш да направиш повече за мен отдалеч, отколкото би могла да направиш, ако останеш тук.“
Извън обсега на могъщото си семейство, Лукреция успява да получи известна автономия. В двора на Ферара тя успява да събере около себе си много изключителни фигури от Ренесанса - поети, философи и художници. Освен това тя основава благотворителна организация за подпомагане на бедните и на женски манастир. Според свидетели, Лукреция се радва на голямо уважение както от обикновените жители на Ферара, така и от хората на изкуството.
Междувременно кланът Борджия бързо губи позиции на политическата арена. Папа Александър VI умира през август 1503 г., а Чезаре Борджия е принуден да избяга от преследващите го врагове в къщата на жена си в Северна Испания, където той умира през 1507 г.
Лукреция почива на 39-годишна възраст от треска и изтощение след трудно раждане. В завещанието си тя иска парите й да бъдат използвани за подпомагане на църкви и манастири във Ферара. След смъртта на Лукреция образът й започва да бъде обект на многобройни атаки - приписват й се много извънбрачни връзки и кръвосмешения. Въпреки факта, че в историческите източници не е запазено нито едно потвърждение за това, народното въображение продължава да допълва историята на Лукреция Борджия с все по-немислими и порочни подробности.
