Здравейте, Алексей,
Моля ви, кажете ми мога ли да върна в живота си човек. Това на този етап изглежда невъзможно. Някакви идеи?

Здравейте,
Ще ви разкажа една случка. Споделиха ми я участници в един от курсовете. Историята е следната: Няколко души отишли на разходка сред природата. Времето не било хубаво, но те не се притеснили, защото тъкмо били изкарали курс по "ангелски ритуали" (не мога да дам подробности, защото не познавам този метод – б.а.), сред които имало и такъв за спиране на дъжд.

По едно време започнало да вали и когато дъждът много се усилил, те решили, че е дошъл моментът да приложат наученото. Започнали да изпълняват ритуала. Не щеш ли обаче вместо да спре, дъждът преминал в градушка. Те се скрили под някакви дървета, докато градушката отмине и решили да повторят ритуала, за да спрат силния дъжд след нея - помислили, че първия път не са направили нещо както трябва. Добре, обаче отново ги завалял град. Дори споделиха, че им се струвало, че вали само над тях – малко по-нататък небето изглеждало чисто. Та те ме попитаха:

- Алексей, ти какво ще кажеш?
- Ами ще кажа – отвърнах им, - че ако бяхте направили ритуала трети път, сигурно щяха да започнат да валят павета.

Тогава, помня, им предложих да си купят една свинска опашка, да я обръснат на двойна контра, да я държат в разтвор на колоидно сребро 24 часа и друг път, когато ходят на разходки, да спират дъжда с нея. Кой е казал, че не може да има вълшебни свински опашчици?

Ето за това става въпрос – за отношението! Нагласата за насилствено въздействие над ситуацията, често я обръща срещу нас. Вселената е много щедра, но и много безжалостна, едновременно. Това е така, защото тя всъщност е огледална, а шефът сме ние. Ние формираме това, което се случва. Ние насочваме потенциала.

Освен това, заповедното отношение на насилствена промяна е много ограничено. Когато действаме по този начин, все едно заявяваме, че ресурсите са само в нас, затворени. Това е западен възглед, кореспондиращ с онова, за което вече сме говорили – как обективизмът разделя човека от света и той започва да го възприема като чужда и враждебна среда.

Нормално е да искаш да въздействаш със сила на тази враждебна среда, за да я накараш да ти се подчини, да я победиш, да търсиш алгоритми и линейни зависимости от типа "проблем-решение".

В човешкия живот обаче няма такива преки изводимости, има нелинейна вариабилност, а ресурсите не са изолирани в човека, а са във връзката човек-свят.

Пиша всичко това, защото вашият въпрос изважда един важен аспект на "вълшебстването", а именно: каквото и да правим като техники, е важно да бъде правено в разрешителен режим, в контекст на хумор и с усмивка, а не да търсим насилствена промяна и налагане, било над други хора, ситуации или природата.

Откажете се от нагласата да върнете човека в живота си на всяка цена и тогава ще изчезне и напрежението дали е възможно или невъзможно. Пробвайте да смените сериозните причини, поради които искате да бъдете с този човек, с абсурдни. Кажете, че желаете да бъдете с него, защото... например, три дни ще ходите с джобове, пълни със стари накъсани вестници. Направете го и нека да видим какво ще се случи... Защо да ограничавате възможностите си да имате любим човек до себе си до точно тази? Доверете се на естествения поток на живота, забавлявайте се и позволете на Вселената да ви изненада...

От книгите на Ивинела Самуилова може да почерпите още много идеи, които да ползвате в различни житейски ситуации, именно в контекст на разрешаване и забавление, а читателите могат да споделят и генерират идеи в този дух и в групата "Животът може да е чудо" във Фейсбук.

Поздрави,
Алексей