Кристина Дойчинова
В ерата на така нареченото духовно възраждане на човека все повече говорим за творението и твореца, за съдбата и предопределеността. Има различни религиозни и философски схващания по въпроса, лично аз съм привърженик на идеята „Ти си творецът на твоя живот“. Какво обаче означава това и още по-важният въпрос - как се постига?
Как да повярваме в такива твърдения като човекът става все-по френетичен, физически нездрав и психически нестабилен? Ако ние сме творците, това ли е творението ни?
Ще ви разкажа за няколко наглед простички качества нужни на човек, за да допусне творението да се проявява по най-добрия начин.
Първото и основно нещо е поемане на отговорност, разказва психотерапевтът Кристина Дойчинова.
Да поемеш отговорност за добруването си означава да не обвиняваш никой и нищо, включително и себе си, за положението, в което се намираш – здравословно, емоционално, социално, материално...
Поемането на отговорност се оказва една от най трудните задачи. Винаги търсим вина и съответно или намираме външни фактори, на които да я прехвърлим или започваме да се самообвиняваме, но в крайна сметка от обвинение няма никаква полза.
Неспособността за поемане на отговорност е чисто обричане. Чакане да се случи нещо в личното бездействие - някой да се промени, да спечелим от тотото, да ни информират, да ни излекуват, да ни напуснат, да ни мотивират, да, да, да....някой.....нещо външно!
Това е консуматорското поведение на човек, който иска и е свикнал само да получава, както в емоционален, така и в материален аспект - съчувствие, съжаление, разбиране..., помощ от всякакъв характер. Това е прехвърляне на отговорността за собствените чувства, благополучие и живот.
Да поемеш отговорност на пръв поглед звучи елементарно, в по-задълбочен размисъл става страшно, ала на практика е удовлетворяващо и освобождаващо.
Когато поемеш отговорност си свободен и независим. И точно тук е въпросът - искате ли тази свобода? Някои затворници след освобождаването си извършват престъпление с цел да бъдат върнати обратно в затвора – там те нямат отговорност за собствения си живот, в случая социален и материален.
Ако не знаете какво да правите със свободата и се отказвате от нея, избирайки затвора, не се оплаквайте или се оплаквайте като продължавате да бъдете онеправдани. Личен избор!
За онези обаче, които ще продължат да четат този текст, проявявайки безжалостност към собствените си слабости, ще добавя няколко качества, които култивирани у човека правят живота наистина добър.
Постоянство – може да се нарече дисциплина, но за мен тази дума във времето е била натоварена с идеята за наказание, което фундаментално променя идеята.
Та, постоянството е свързано с вземане на решение и неотклонно действие в посока на това решение. Постоянството наподобява маратонеца и неговото равномерно темпо, не спринтьора. В постоянството инертността, леността и пасивността не съществуват, не съществува и присядането в привидно удобство. Постоянството не е безсмислено упорство или инат, то е свързано с ясно намерение и отстояване на идеите и потребностите чрез действие.
Постоянството е тихо, равномерно и напоително.
Търпение – то често бива объркано с търпене или чакане, но по самата си същност няма нищо общо с тях. Търпението означава умението да се отпускаме в настоящия момент без очакване и припряност. Трескавото желание нещата да се случват не само както ние ги искаме, но и когато ги искаме, опитвайки се да ги натикаме в линейната си представа за време води само до разочарование.
Търпението е спокойно, то знае че всичко, което е посяло ще се възвърне към него.
Чувство за хумор – великолепно качество, даващо лекота и простота. Да притежаваш или развиеш чувство за хумор не означава да се превърнеш в шут, а да се забавляваш по детски с уж сериозните неща, като не ги подценяваш и не проявяваш неуважение.
Когато човек влезе в ролята на порасналия, сериозния, бидейки важен най-сетне, неизменно препятствията в живота му също растат и стават все по-сериозни, важни и тежки.
Чувството за хумор живее с лекота, непретенциозност и приемане, в него има радост . То знае, че няма маловажни въпроси, няма и важни въпроси. Ние вечно сме или твърде важни или прекалено маловажни!
Разгръщането в пълен потенциал на тези три качества ще промени живота и възприятията ви завинаги!
И в крайна сметка, ако въпросът е „Как да стана творец на живота си?“ Отговорът е - поеми отговорност, спри да се оплакваш и самосъжаляваш, действай! Страхът е единствената спирачка, ако му се отдадем ще ни всмуче ще парализира живота ни изцяло, докато не го отнеме напълно!
Припомнете си още:
Само за жени: знаем ли кога да спрем?
Тайната на техниката за дишане чрез преживяване Буганшу
Маската на духовното: имидж пред обществото
Нервното напрежение: враг на ползотворното действие
